- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Разделихме се...
Така ... с приятеля ми ходим от половин година. Обаче през последните два месеца нон стоп се караме... за всякакви глупости...
Казвам нещо, очевидно, че се шегувам.. всички други с които излизаме загряват, че се бъзикам... само той се хваща за всяка моя дума да ми се сърди. Дори и да не се шегувам, каквото и да кажа.. за всяко нещо все се сърди, а от това се стига до големи караници. Започна да ме ревнува ... дори от приятели, дори и от обвързани приятели..
Не можех да търпя постоянно да се караме и теглих чертата. Да, обичам го, но просто с всички тези караници ни се изгуби тръпката. Разбрахме се да бъдем само приятели, обаче излизахме на няколко пъти и просто не можем... като се видим и почваме много да се искаме... не можем да стоим разделени. Аз въобще не знаех какво искам по едно време, защото от една страна ние няма да спрем да се караме.. много пъти се стигало до рев от моя страна и обещания, че повече няма да се сърди така за всички глупости ... и обещания от моя страна, че ще гледам какво говоря (въпреки че аз много рядко казвам неща с които наистина може да съм го засегнала) ... така де, все си обещаваме, че няма да се караме... и пак продължаваме... А от друга страна пък толкова много ми липсва и когато го видя просто ми иде веднага да го прегърна и целуна... обаче като се замисля, пак ми става кофти.
И така де.. тая тема е до някъде да си излея душатаНо и ако някой може да ми даде съвет, как да постъпя, защото вече седмица-две от както се разделихме съм адски объркана... Не знам кое е по-добре, да бъда с него и пак да се караме и да плача... Или да не съм с него и да го искам винаги, когато го видя ..
Опитали сте - не се е получило. Защо да повтаряте същите грешки отново в очакване на различен резултат?
Относно "искането" - ще ви мине. Ограничи контактите с него поне на първо време, разнообрази ежедневието и малко по малко чувствата ще избледнеят.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Според мен между вас има още доста неизяснени неща.Трябва да седнете и да поговорите откровено освен останалите чувства между вас неговата ревност се дължи на основание че той не ти вярва и се бои да не те загуби защото прекалено много държи на теб а има и още нещо - може да те дистанцира така от хората защото иска и ти да му покажеш че не можеш без него ако е така.В крайна сметка би трябвало да седнете и да поговорите![]()
Продължаваш напред.
Трудно е,но трябва да го преодолееш.
Пробвали сте,но не се е получило.
Не ти е нито първия,нито последния.
Времето избира кой да срещнеш в живота си, сърцето избира кой да обичаш,
но само ти избираш кой да остане ♥
Говорили сме много пъти ...
След всяка по-сериозна караница сядаме някъде и си говорим, за всичко... обещава ме си, че ще се опитаме да поправим това, което не е наред... И в крайна сметка пак стигаме до същото .. поредната караница, поредния рев...
Подкрепям този коментар!Първоначално написано от SmilezZz
Ревност,кавги...може би просто вашата връзка се е изчерпала.А колкото това да бъдете приятели,просто забрави, не е възможно.Най-доброто,което можете да направите е да продължите напред.Няма смисъл да се измъчвате повече.![]()
_______________________________________
през последните години на това което станах свидетел на какви ли не работи и за това има пълното право човека!
Никога нямай пълно доверие на жена , винаги имай едно на ум![]()
Почна ли да се умилква , не ви обича повече хора , СГРЕШИЛА Е някъде!![]()
Моят съвет: Говорете... без говорене не става, ама не да "говорите", а говорите истината и това, което мислите, не това, което на другия би се харесело и направете саможертви, щом толкова много се обичате и искате... Без саможертви - няма щастие.![]()
Това ми звучи като идеалната ситуация за friends with benefits. Смятам, че ако и той и ти сте ОК с това, то ще ви даде достатъчно пространство, за да си починете от характерите си и нещата може за вбъдеще да се подобрят и отново да бъдете заедно ИЛИ просто да се наслаждавате един на друг, докато другия не реши друго.
П.С. Личен опит от същата ситуация.
I have the thin line between
destruction and creation
drawn through me.
For that
I am cursed to never feel the peace in rest
and to find
new begginings in my restless soul.
I will never get the approval of the people
that are close to me,
but I hope to get it from a greater power.
For that
I accept myself the way I am today
and hope to find
the strenght to do the same tomorrow.
Сядате и говорите като за последно.Може да опитате втори път,все пак когато човек изгуби нещо,осъзнава..бла бла знаеш историятаняма нужда да го цитирам цялото. Ако наистина не става се разделяте и готово. Знам колко е гадно да се обичат 2ма и да не са заедно
![]()
Според мен ако се съберете пак, вариантите са два:
ти да направиш зверски компромис и да започнеш да си мериш всяка дума, което ще те натоварва и постоянно ще си нащрек какво, на кого, как и къде казваш, което е доста гадно.Или той да направи компромиса да си премълчава като се засегне и като ревнува, което пък ще води до натрупване на напрежение, което рано или късно ще избие някъде.Я ще започнете да се карате пак, я ще е някакво разделяне отново.
И втория варинат: нещата да продължат както до сега са били.Което сами сте усетили, че затормозява и изморява.
Може би пък трябва да оставиш времето да покаже какво ще се случи.Не го мисли сега.Опитай се да се разсейваш и така.Може докато не се виждате всеки да преосмисли някакви неща.Животът ще си покаже.А и както казаха - нито е първи, нито последен.Не е много успокоително сега, но пък си е истина.
Като се огледаш и не видиш в никого грешката...потърси я у себе си!
Съгласна съм. Това с искането... времето лекува, нали знаеш?Първоначално написано от TheBeliever
![]()
А за идеята за приятели с привилегии или каквото е там - не мисля, че е добре в случая, раната е прекалено прясна. Пък и ти си на 14, нали?
Утре правя 15, да
И само без коментари от рода "14 годишна пикла.. не знае кво е любов" .. Това е първото момче, към което имам такива чувства и преди съм имала гаджета. Ако не го обичах нямаше сега да съм изправена пред дилема дали да бъда с него или не.. а направо щяха да го оставя без да ми пука.
Е, в крайна сметка взе ли решение какво ще правиш отсега нататък?![]()
А извън темата-ако на снимката си ти,не ти личи,че си на 14/15.Изглеждаш по-голямаи си хубава.
Дам, и аз съм съгласен с този факт.Първоначално написано от nymphadora
![]()
И с моето момче,много се караме,много се обиждаме,много се ревнуваме и така вече 9 месеца ... но има едно НО - обичаме се ! Така че моят съвет е ако късате за 1ви път за толкова дълго време,дайте си още един шанс.. може би ще се промени като види че веднъж си имала смелоста да го зарежеш и трябва да знае,че повторят ли се тези неща вече ще е края ..![]()
Ако продължите, просто ще дойде един момент, когато вече ще ти е писнало и ще спре да ти пука, което е най-лошото. Вероятно ще се разделите по доста гаден начин и ще отнесеш много болка и ще загубиш част от себе си. За т'ва се разделяйте сега и си гледай живота. Ще има още много, с които да се искаш.
Първоначално написано от fenkaaa
+1
btw : Авторке,честит рожден ден на парерици![]()
![]()
I'll never be alone 'couse you are in my soul .. <3
Проблемът е, че на тази възраст почти всички действат много емоционално. За да се изяснят проблемите ви, трябва да се стигне до самия корен на това, което ги създава - вероятно някакъв страх. Когато в една връзка човекът до теб е слаб, ти трябва да бъдеш силна и за него. Ако го обичаш толкова, ще можеш да го направиш. Насърчавам те да го направиш и да помниш, че и той е човек, обикновен човек и всички правим грешки и трябва да се приемаме такива каквито сме и да си прощаваме.
Успех.
Питаш кое бих предпочела?-Да бъда сама.Защо?
Замисли се.С него си нещастна,защото само се карате,а без него си нещастна,защото ти липсва.по-добре да си сама-рано или късно ще го забравиш и няма да ти е гадно.Докато ако си с него непрекъснато ще се карате и така ще си по-нещастна.