Така ... с приятеля ми ходим от половин година. Обаче през последните два месеца нон стоп се караме... за всякакви глупости...
Казвам нещо, очевидно, че се шегувам.. всички други с които излизаме загряват, че се бъзикам... само той се хваща за всяка моя дума да ми се сърди. Дори и да не се шегувам, каквото и да кажа.. за всяко нещо все се сърди, а от това се стига до големи караници. Започна да ме ревнува ... дори от приятели, дори и от обвързани приятели..
Не можех да търпя постоянно да се караме и теглих чертата. Да, обичам го, но просто с всички тези караници ни се изгуби тръпката. Разбрахме се да бъдем само приятели, обаче излизахме на няколко пъти и просто не можем... като се видим и почваме много да се искаме... не можем да стоим разделени. Аз въобще не знаех какво искам по едно време, защото от една страна ние няма да спрем да се караме.. много пъти се стигало до рев от моя страна и обещания, че повече няма да се сърди така за всички глупости ... и обещания от моя страна, че ще гледам какво говоря (въпреки че аз много рядко казвам неща с които наистина може да съм го засегнала) ... така де, все си обещаваме, че няма да се караме... и пак продължаваме... А от друга страна пък толкова много ми липсва и когато го видя просто ми иде веднага да го прегърна и целуна... обаче като се замисля, пак ми става кофти.

И така де.. тая тема е до някъде да си излея душата Но и ако някой може да ми даде съвет, как да постъпя, защото вече седмица-две от както се разделихме съм адски объркана... Не знам кое е по-добре, да бъда с него и пак да се караме и да плача... Или да не съм с него и да го искам винаги, когато го видя ..