Все едно за моята майка слушам . Тя постоянно ми се кара за най-малкото , не ме изслушва когато искам да и обясня защо съм направила така и прави от мухата слон . Никога не сме сядали като майка и дъщеря да и споделя нещо , как е минал денят ми или за някое момче , или просто да и споделя нещо . Не заради друго , а защото знам , че няма да ме изслуша или просто ще стои и ще ме гледа без да казва нищо . В началото на годината започна работа в едно предприятие , а собственика му беше баща на едни мои съученички . Когато се прибирах от училище , вместо да пита за мен , тя почваше да пита за тях - как са прекарали деня , какви оценки имат и тн . Страшно много ме изнервяше така . И все още имам чувството , че се интересува за другите повече от колкото за мен . Вярва на другите повече от колкото на мен , и честно казано не знам как да се справя с това . Признавам , че и съм благодарна за всичко , което е направила за мен , но трябва да почне да ме разбира и вижда като голям , зрял човек . Съветът ми към теб е : пробвай поне веднъж да поговориш с нея , кажи и всичко , което ти тежи , а ако няма никакъв резултат , просто потърпи докато станеш на 18 . Предполагам , че тогава ще почне да се отнася с теб като с възръстен и зрял човек , с опит .