С приятеля ми ходихме повече от година. Всичко беше идеално, докато преди известно време не започнахме почти постоянно да се караме. Чувствата ми бавно изчезваха, заради всичките обиди. Не издържах повече да плача като малко дете - вече ми се струваше, че не спирам - и му казах, че всичко свърши. Проблемът е, че, вместо да съм по-добре от новото начало и т.н. сега се чувствам ужасно. Мразя да наранявам хората, изключително ми е гадно за него, защото той съвсем не беше навит да забрави всичко, което сме преживели "просто така". Знам, че да сме разделени е по-добре, но въпреки това имам една огромна буца в гърлото, когато чуя или видя нещо, свързано с него, веднага ми се насълзяват очите, всичко наоколо ми се струва тъпо, скучно, маловажно... Мисля си, че не искам никога повече да се обвързвам с някого, защото накрая ще завърши по същия начин. Или поне ако можеше някой най-после да ме зареже мен, защото ми писна все аз да излизам виновната, по този начин и ще знам, че другия не би бил чак толкова наранен... Да, след време няма да е същото, но това време минава толкова бавно, сякаш по-скоро е спряло...
Благодаря на тези, които прочетоха безмислената ми тема!