Запознахме се по телефона. Затова първото нещо, което ми направи впечатление беше гласа му. Не някакъв тънък, писклив или като на мечок... просто един уравновесен и... някак красив глас. <3
Харесваше ми начина, по който говори с мен. Отделяше адски много от времето си, за да ме изслушва, да ме съветва и да ме подкрепя.
Харесваше ми и стремажа му винаги да се чувствам добре и спокойна, когато бях покрай него. А когато бяхме заедно беше изключително отпуснат, сякаш без капка напрежение, а това определено помогна и на мен.
След това се влюбих в усмивката му, обикнах страшно много смеха му.
Но... да, най-вече ми направи впечатление начинът, по който се държеше и разсъждаваше.
"Когато бях 5-годишен майка ми ми каза, че щастието е ключът към живота. Когато отидох на училище ме попитаха какъв искам да стана, като порасна, написах "щастлив". Те ми казаха, че не съм разбрал задачата, а аз им казах, че те не разбират живота"... Джон Ленън