Цитирай Първоначално написано от LambOfGod

Как сте се запознали по телефона? Разкажи.. Много обичам такива истории... <3
Беше вторник, 03:20h някъде. Телефона ми звънна - гледам непознат (по принцип не вдигам на непознати). Затворих и се опитах да заспя... да, ама не. След 5 мин. пак. Затварям вече леко разбудена и малко ядосана. Третия път, в който звънна вече вдигнах с думите "Кой си ти, по дяволите?" а той изчака малко и каза "Здравей..." Някак омекнах още когато го чух, прекрасен глас, наистина <3
След това последва един разговор до 06:30 сутринта, когато видях че телефона ми пресветка, защото алармата за у-ще се е активирала. Затворихме без да се уговоряме за ново чуване или среща.

Така се получи, че трябваше да сменя картите си в телефона, а когато го направих изгубих номера му в повикванията - не го бях и записала. Та... нямаше как да му се обадя отново, въпреки че страшно много ми се искаше. Самия начин, по който говореше ме "грабна". А дори и да можеше да му се обадя, може би дълго време щях да събирам смелост, така че всичко зависеше от него.
Минаха три дни и той се обади отново, този път като добро момче, някъде към 01:00h
Пак говорихме докато алармата не ни прекъсна и отново затворихме без уговорки за среща или нещо подобно.

На следващия ден отидох на една полянка, която се намира на около... 2 км. извън града. Ходя там, за да гледам (и понякога снимам) залеза. Лежах, слушах музика и не отлепях очи от небето, когато Той ми се обади и прекъсна любимата ми песен. Вдигам... някак изненадана, че се обажда по това време. Пита ме: "Къде си?" тръгвам аз да обяснявам, а той ме прекъсва: "Иди до ръба и погледни надолу" поглеждам и... някакво момче с удивително красива усмивка и телефон на ухото стои там.
Тогава го видях за пръв път, нямах никакви очаквания, представи или каквото и да било друго.
Качи се при мен и останахме заедно докато слънцето залезе.
Това беше перфектната първа среща, която винаги съм искала да осъществя.

(Не е за вярване колко много изписах)...