Зарежи всички мнения, кой какво мисли и какво казва.... Те няма да ти помогнат, а точно обратното - ще те вкарват в безкраен цикъл на самотормоз.

Предлагам, да започнеш да разглеждаш за начало само своето мнение. Защо и как си постъпила ти в дадената ситуация? Тук няма никакво значение, отсрещния човек, дали той е изнасилвач, убиец, извратеняк или гей. Все тая.

Пред теб седи просто едно иживяване, един процес от твоя живот. Ти си изпитала нещо, някога си, и точно в това е смисъла на живота - да опитваш. Точка! Резултатът е споменът от случката. Ако го няма този спомен няма резултат. Т.е. причината да искаш да отмъстиш или да си го върнеш, или да страдаш за горепосоченото, тогава не би съществувала.

Болката и страданието е процес който се генерира от твоята душа, пораждани от спомени (горепосочения човек и изживяното с него).
Както вече казах, ако няма спомени, няма тревоги, няма болки, т.е. ако успокоиш душата си, тя няма да поражда повече излишни процеси, и ше спреш да се тормозиш, даже ще хукнеш да лапаш пишката на следващия девственик като абсолютна девственица!

Но как? Как да се пребориш с горепосочените процеси? Ами на думи просто, на практика сложно: "Вгледай се в себе си, разбери, защо си позволила и защо си поискала това да го изживееш" - когато осъзнаеш, че въпреки всички, през цялото време си искала, ИСКАЛА, да изживееш даденото нещо, въпреки всички "ама можеше, ама аз не съм искала така.... и подобни", съзнаеш че ключа за случилото се винаги си го държала и го държиш все още, ще разбереш и как да го използваш.


На кракто: Причината за всяка болка и страдание, е желанието им. Т.е. ти все още желаеш да се връщаш в миналото и да искаш да ти го вкарват отзад, вместо да ИСКАШ да правиш планове за бъдещето, в които ти го вкарват нежно и с любов само отпред.



Ако това ще те успокои, няма никакво значение, какво си, коя си, и за кво си, какво уж ще бъдеш... Единствено значение има че си тук и сега, и ти избираш в текущия момент, кой да ти го вкарва от зад и кой не.