Заедно сме от 9 месеца,аз съм на 17,а той на 19.Имам чувството,че той иска да се меси постоянно в живота ми за всичко.Преди да замина на село имахме страхотен скандал,според него не трябваше въобще да заминавам.Започна да ми се тръшка и какво ли не,а аз му обяснявах,че няма как да не замина,защото иначе ще трябва да се скарам с половината семейство,а и исках да сменя обстановката.Представяте ли си?!Държеше се като пълен егоист и бебе...от тогава ми падна в очите до няква степен.Скоро трябва да се връщам в града,защото ще ходя на море и днес той ме попита кога ще се прибирам.Казах,че не съм говорила с майка ми още,защото е рано,може би 2 дена преди да замина за морето и той ми вдигна скандал как можело да му казвам,че ми липсва,а да не се прибера поне 4-5 дена по-рано,за да се виждаме.Не мога да се прибера толкова рано,а и не искам.Пак се започна старата песен на нов глас...Казах му,че ме командва,а той отрича,било само предложение.Да бе...той ми крещеше по телефона как само съм била обещавала,а не съм изпълнявала нищо.Не може да разбере,че не всичко зависи от мен!Накрая просто му затворих.Казва ми как ако направя някаква изцепка на село с хората,с които излизам(те са предимно момчета) е щял да се кара с мен и постоянно ме предупреждава един вид 'внимавай да не ми изневериш,защото не отговарям'.Сякаш,че ми е трети родител.Трябва да кажа,че той много ме обича,но и може би ме има като собственост ли...де да знам.До сега не бил имал приятелка,която да заминава така на село и сякаш,че за него това не е нормално.Постояно иска да му казвам,че го обичам и има случаи,когато ми звъни през половин час...а когато си говорим или си пишем в повечето случаи ми става някакъв...антипатичен.

Понякога имам чувството,че си губя времето с него и че си пропилявам младите години,но не искам да ходя от момче на момче(не ме разбирайте грешно) нито да съм като някои приятелки,които са самотни и търсят някой да ги обича.Не знам какво да правя с него.В момента не искам да го чувам,нито да го виждам.Трудно ми е да сложа край на тези 9 месеца,но имам чувството,че ме задушава.Знам,че ако скъсаме ще го търся и ще съжалявам.Искам той да се промени и да ме разбира повече...защото сега...ревността и егоизмът му замъгляват съзнанието и на двама ни.
Аз му споделям всичко и ми е много близък,но преди не беше такъв и тръпката се появява по-рядко.Той наистина се грижи за мен и много приятелки са ми казвали,че съм щастливка с него,но истината е че аз не се чувствам като такава и ...не се чувствам специална,нито обичана,а като собственост.Той не иска често нещо от мен,но нещата,които иска са примерно да не ходя на село,да се прибера по-рано,да отида с него на някакво семейно събиране или някъде с приятелите му...а според мен за някои от тези неща е още рано или не зависят от мен...и като не стане това,което иска се почват едни дъъълги скандали все едно,че сме женени егати...