Говорили сме си с него за това...Той ми е казвал,че в предишните му връзки са му изневерявали и за това го е страх и сега да не се случи същото,а за 'обичам те' казва,че в семейството му рядко са му го казвали и за това има нужда да го чува по-често и да го казва по-често.

Аз съм много по-притиснителна от него сред хора,просто тук на село познатите ми са коренно различни от тези в града и са много по-шумни и тн. Не съм му давала повод за да ме ревнува,нито той на мен въпреки,че се случва и аз да го ревнувам,но определено не така както той мен.

Днес му разказах за вчерашното излизане и му обяснявам как съм си мълчала почти през цялото време(защото е нова компания и си глътнах граматиката,а и са по-големи от мен) и че имаше един,който беше се пошегувал с мен ,че съм от голям град и не говоря щото съм се уплашила от простотията на селото и за още един,който е свестно момче,родителите ни се познават та той си говореше от време на време с мене...та като го разказах това на приятеля ми той ми се развика 'те са те сваляли,не ми се обяснявай и аз съм правил така преди знам какво е'...

Обикновено,когато ми звъни и съм раздразнена не му вдигам,за да не се скараме,но след сутрешния скандал не искам да му се обаждам,а и той още не ме е потърсил.

Супер много ме очудва с това поведение...не мога да се примиря и да съм с него ако продължава така.Казах му веднъж,че ако иска аз да го уважавам трябва и той да ме уважава,защото и двамата си имаме принципи и сме отделни личности-той се съгласи,ноооо ето че пак.
Иначе е страхотен,когато съм с него не трябва да се притеснявам за нищо,помагал ми е много пъти,давал ми е съвети,сладък е на външен вид и си отиваме като двойка.Няма човек,който да не ни е харесал,семействата ни харесват...знам,че всеки си има недостатъци,но извинявайте...това е някак прекалено.Аз не мога да го успокоявам всеки път щом избухне за такова нещо.Иначе е имало моменти,когато съм му казвала това не ми харесва в теб и виждам ,че е полагал усилия да се промени,но след няколко седмици пак е същото.

Аз съм по-различна...когато той има проблем ставам нещо като психолог,опитвам се да му помогна да реши проблема първо вътре в себе си,но той не схаваща.Разбирам повечето му действия,защото гледам философски над нещата и обичам понякога да съм сама,да имам време за себе си.Да отида някъде и никой да не ме търси,просто да размишлявам или да пиша стихове...Докато той не е така.Казвала съм му,когато е нервен да се разходи сам и да осмисли нещата на спокойствие,но сякаш не му се получава.Той е много по-спокоен от мен и по-рядко можеш да го ядосаш,аз ссъм по-нервна всъщност,но напоследък му се събраха много изпити за университет,аз заминах,родителите му се карат и тн. и може би за това толкова се промени.