Из живота на една усмивка..

[treisi90]

Родих се ненадейно в един летен слънчев ден, в очите на едно влюбено момиче. И заживях в устата й. Всеки ден то ме водеше на срещите с любимия си (да си призная честно, не го харесвах особено). Но тя го обичаше. С нетърпение очакваше да го види, да слее устните си с неговите. Не обичах тези моменти, защото тогава аз, малката усмивка, изчезвах за света, но пък си имаше и добри страни. Там срещнах неговата усмивка. И даже се влюбих в нея.
Но да се върнем към моето момиче, в което живях толкова време. Той харесваше смеха й. Харесваше и мен. Когато тя се усмихваше, той се разтапяше. Но ние, усмивките не живеем дълго. Така ни е отредено – кратък живот. Е, поне правим хората щастливи. Макар и за малко.
Та дойде и моята малка смърт. Помня как кичех лицето й, когато изведнъж звънна телефонът. Толкова се бях засуетила на устата й, че дори не усетих кога започнах да умирам. Момичето стана ужасно сериозно. Облече се набързо и излезе. Видяха се. А аз просто се заслушах в думите му. „Съжалявам, - каза той почти шепнейки, - но всичко свърши!” Тя се разплака и хукна на накъде. По- нататък не знам. Аз умрях. Думите му ме убиха. Дори не усетих дяволската болка, за която бях слушала. Просто сълзите започнаха да ме изместват.
Малко по малко апататията зае моето място. И сега тя живее в нея. И безмълвието. Колко хубаво бе, когато бях жива! Колко щастие й донесох аз. А колко бързо го уби той. Сега съм мъртва.. Моят живот свърши, защото ние усмивките живеем кратко. Дори прекалено кратко!

[anisummer]

Много оригинално ! И съжалявам , ако историйката е вярна !

[Rebirthing]

Доста тъжно, но аз пък вярвам, че усмивката ще се съживи рано или късно .

[autumn666]

Доста тъжно, но аз пък вярвам, че усмивката ще се съживи рано или късно .

+1 ^^

[badsector]

Истинската усмивка не умира завинаги. Всичко е просто временно, докато не си намериш друг повод за усмихване. Ей, ама ние сме живи! Е, какъв по-хубав повод от това за усмивка? Хайде действай

[treisi90]

Това съм го писала отдавна, просто сега реших да го пусна.. благодаря все пак

[MuuSiiiCLooVeerr]

Много е хубаво и тъжно

[Roxie]

Здравей, усмивке!
Аз мисля, че още си жива, понеже животът на усмивките е пълен с дупки и понякога те се губят.. Та когато чуеш думата "Благодаря" или видиш усмихнатото лице на своя приятелка се запитай "Защо се загубих в думите на един човек?" Когато дойде времето да го осъзнаеш напиши една история за "Продължението за живота на една усмивка"!

Успех!

[NomNomNom]

На мен ми е тъпо и лигаво.
Но това е , защото съм тъпа лигава хейтърка , такъв е живота.

[SisiStrange]

На мен ми е тъпо и лигаво.
Но това е , защото съм тъпа лигава хейтърка , такъв е живота.

Не си сама.

[SuperBadSuperFresh]

Много ме радва

[treisi90]

Всеки си има мнение..

[Roxie]

На мен ми е тъпо и лигаво.
Но това е , защото съм тъпа лигава хейтърка , такъв е живота.

Всеки има право да хейтва!

[ppeettqq97]

Според мен е много красиво!!! Не знам за мнението на другите!!! Усмивката никога не умира, тя се преражда, когато изглее подходящото слънце!!!

[robles]

Не е важно да се смее устата. Важно е да се смеят очите.

[Josefinne]

Сигурна ли си, че това не е из живота на една афта?

[fenkaaa]

Доста тъжно, но аз пък вярвам, че усмивката ще се съживи рано или късно .

+1

[HeavenSent]

На мен ми е тъпо и лигаво.
Но това е , защото съм тъпа лигава хейтърка , такъв е живота.

Не си сама.

Haters gonna hate.

А иначе - много е красиво... Но усмивката не е умряла, тя просто се крие и чака истинския, пред когото да се покаже