Той е различен.Вече не ми обръща внимание.Не ме търси.Не се интересува от мен.Избягва ме.
Започна нова работа , с 10 колежки. Илиза от 3 дена с тях, не ми вдига.Обажда се след няколко часа и повтаря,че няма от какво да се притеснявам и че ме обича. Не давал повод за ревност.
Аз глупачката се съсипах.Всичко дадох за него,всичко направих за него. Той винаги си е бил така, но сега е по-обтегнато.Сега около него нон стоп се въртят момичета. Сега го усещам чужд.
Трябваше да свърши работа преди час, а още не ми вдига..
Така прекарвам дните си. Чакам го да му доскучае за да е с мен. Стоя и плача. Нямам желание за нищо. И когато тъкмо реша,че ще си тръгна завинаги, той отново започва с обясненията в любов и клетвите. Наистина не знам какво да правя. Обичам го до болка, не искам да си представям живота си без него. Не мога да го прежаля.. той ми бе и още е всичко за мен.