Проблем със самочувствието и комплексите.

[Niakoitam]

Попадал съм на много твои мнения, с който съм бил съгласен и са ми харесвали много.Винаги съм смятал че за 16 годишно момиче(мисля че на толкова беше) имаш доста логическо мислене.Това ме кара да мисля че темата ти е един огромен фейк за разнообразие и/или за да разбереш реакциите на хората, които ще пишат в нея.От друга страна пък като познавам и един друг човек т.е. моя милост не изключвам и възможността това, което си написала да е истина.

[jghgh]

Не е фейк, братле.
Писал си и в друга моя отчаяна тема, само дето не беше под моя си ник.
Така че не е фейк.



Радвам се на досегашните мнения, благодаря ви, ако има някой нещо да допълни, да заповяда.

За спорта, не искам да практикувам, защото съм непостоянна, а и винаги съм била на прага във всяко едно отношение да се разтворя в другите. Т.е. да правя нещо заради тях, а не заради себе си, а от това много се боя.
Също се боя, че съм непохватна - от тия хора, дето ръцете и краката им пречат и само се излагам, когато тръгна да правя нещо. Тва притеснение (още един комплекс) също ме сковава.
Иначе е яко да се спортува да. Ходих преди на таебо и ми беше много готино.
Просто искам да направя нещо за себе си, а не за другите, а винаги съм на границата да се разтварям в другите, да правя неща заради тях, а не заради мен. И такива ми ти.

Не се обичам и не мога да се приема такава, каквато съм. И наистина съм объркана прекалено много дали да си остана така както съм или да търся приятелства и контакти. Особено много ми пречи, че често не съм концентрирана в отсрещния човек, защото съм дяволски самовглъбена. Не го слушам внимателно, не ми пука какво казва. Преструвам се на съпричастна и все едно ме интересуват проблемите му и историите му. Това е факт, не го казвам, за да се правя на много вървежна. Просто съм непостоянна, непоследователна, и лесно се отегчавам, не мога да си съсредоточа вниманието, а какво остава за сърцето за някой чужд. Просто искам да ме приемат, но ми е ясно че при това положение "Искам нещо-Не давам нищо" няма нищо да излезе.
Липсва ми всякаква съпричасност, сърдечност и т.н. и предполагам, че това е причина да не задържам хората около себе си. Не е изключено това да е някакъв своеобразен егоизъм, не знам.
И със заниманията съм така - непостоянна. Ходих на китара, на таебо, за доста неща съм се захващала и съм ги изоставяла. И с музиката е така - слушам нещо, прекъсвам, почвам ново.

Много ми е зле като цяло

[Niakoitam]

Може...но не се сещам за коя тема иде реч...

[jghgh]

Няма значение коя е! Моля те, не спами в темата, ако няма какво да кажеш, за да не се разводни.

[Rebirthing]

Не се обичам и не мога да се приема такава, каквато съм.

Еми ето това ти е най-големия проблем. Трябва да се научиш да се обичаш и да се харесваш !

"Искам нещо-Не давам нищо" няма нищо да излезе.
Липсва ми всякаква съпричасност, сърдечност и т.н. и предполагам, че това е причина да не задържам хората около себе си. Не е изключено това да е някакъв своеобразен егоизъм, не знам.

А ето това е другия ти проблем. За да можеш да получаваш трябва да се научиш да се раздаваш.

Единствения изход от положението ти е сама да се постараеш ! А ти явно просто не го искаш. Съботираш се сама един вид.

[Sh@d0w]

Щом ти самата както каза не се обичаш,как очакваш другите да го направят?

Изпитваш апатия,или по-скоро непукизъм към отсрещната страна.Казваш че е защото си самовглъбена.А има ли основателна причина да се затваряш в себе си?Страх от отсрещната страна,от отхвърляне или какво?Не те разбирам.

Казваш че ти е зле така.Ами тогава се опитай да се промениш,все от някъде трябва да започнеш.Няма как да стане от самосебе си,или като очакваш някой да ти даде точна формула в темата за това.

За пръв път виждам подобно нещо-да осъзнаваш проблемите си,но да те "мързи" да направиш нещо по въпроса.Че ти ако не се решиш да се промениш и да излезеш от черупката няма кой да го направи вместо теб

[Done]

За пръв път виждам подобно нещо-да осъзнаваш проблемите си,но да те "мързи" да направиш нещо по въпроса.Че ти ако не се решиш да се промениш и да излезеш от черупката няма кой да го направи вместо теб

има хора които вярват, че ще дойде белия кон на принца

[Sh@d0w]

За пръв път виждам подобно нещо-да осъзнаваш проблемите си,но да те "мързи" да направиш нещо по въпроса.Че ти ако не се решиш да се промениш и да излезеш от черупката няма кой да го направи вместо теб

има хора които вярват, че ще дойде белия кон на принца

Не беше ли "принца на белия кон"?

Anyway,трябва да се гледа реалистично на нещата.Не си ли помогнеш сам и Господ не може да ти помогне,както се казва.

[Done]

За пръв път виждам подобно нещо-да осъзнаваш проблемите си,но да те "мързи" да направиш нещо по въпроса.Че ти ако не се решиш да се промениш и да излезеш от черупката няма кой да го направи вместо теб

има хора които вярват, че ще дойде белия кон на принца

Не беше ли "принца на белия кон"?

така е в приказките. В реалността идва коня ако въобще и той дойде...

[Done]

^ И кат дойде коня, к'во?
Ще ти изяде моркова ли?

Не бях скоро чувала такава простотия.

Моркова го яде заека. Аз не бях скоро чел ( подчертавам "скоро чел" а не "чел скоро" ) такава примитивна асоциация.

[sasha_90]

Направи ми впечатление,че много мислиш и анализираш.Спри!Колкото повече мислиш,по-зле става,вярвай ми.
Първата стъпка,към това да те харесват останалите,е ти самата да започнеш да се харесваш.Спри да си намираш кусури,че си била дебела,отпусната и т.н.Нещо като не ти харесва по теб-промени го,но заради самата теб,не заради друг.Ще видиш,че като започнеш повече внимание да си обръщаш,да се контиш ,ще се почувстваш по-добре,а и ще се повиши самочувствието ти.
За момчето-ако искаш му се обади,даже знаеш ли направо му се обади,без да се притесняваш от реакцията му.Питай го как е,какво прави,подхвърли му,че ако важи,поканата за бира,би се радвала да излезете,дори и да не е на по бира.Не вярвам да отхвърли поканата,все пак самият той е намекнал да излезете.

[iiordanova]

Ще ти кажа само едно.
ВСИЧКО Е В РЪЦЕТЕ ТИ! ВСИЧКО Е В СЪЗНАНИЕТО ТИ! Мисли по-позитивно на нещата. Сигурна съм,че ще ти се отрази много добре.

[anonymous708973]

Преструвам се на съпричастна и все едно ме интересуват проблемите му и историите му. Това е факт, не го казвам, за да се правя на много вървежна.

Липсва ми всякаква съпричасност, сърдечност и т.н. и предполагам, че това е причина да не задържам хората около себе си. Не е изключено това да е някакъв своеобразен егоизъм, не знам.

Не те интересуват, защото ги мислиш за елементарни? Или по друга причина?

Това със съпричастността не мога да го разбера, наистина, странно ми е.

[Melenchok]

Може и Cuckoo да направи темата важна,за да може всеки които има подобен проблем да прочете темата а не да прави нова и всичко да се казва отначало.Има доста хора с такива проблеми поне според мен

[jghgh]

Не мисля никого за елементарен.
Като цяло съм се отървала от вредното чувство на превъзходство, което замъглява трезвата преценка.
Хората, които ми харесват, защото са по-общителни, "яки" и т.н. (сама им приписвам тези черти) обаче не ме грабват с историите си и трябва да се преструвам на ентусиазирана покрай случките, които говорят или проблемите, които споделят.
Вярвам, че за да спечелиш някого трябва да се загрижиш за него. А аз трудно се концентрирам в чуждите истории и съдби, което си е липса на съпричастност в крайна сметка.
Често като цяло ми е скучно да слушам за неща, които не касаят мен, ама тва май си е мой проблем, който трябва някак да оправя. Не може да съм вечно вглъбена и егоистична.


Дума да не става темата ми да става важна

[anonymous708973]

Не мисля никого за елементарен.
Като цяло съм се отървала от вредното чувство на превъзходство, което замъглява трезвата преценка.
Хората, които ми харесват, защото са по-общителни, "яки" и т.н. (сама им приписвам тези черти) обаче не ме грабват с историите си и трябва да се преструвам на ентусиазирана покрай случките, които говорят или проблемите, които споделят.
Вярвам, че за да спечелиш някого трябва да се загрижиш за него. А аз трудно се концентрирам в чуждите истории и съдби, което си е липса на съпричастност в крайна сметка.
Често като цяло ми е скучно да слушам за неща, които не касаят мен, ама тва май си е мой проблем, който трябва някак да оправя. Не може да съм вечно вглъбена и егоистична.
Дума да не става темата ми да става важна

Добре, тогава защо не те грабват с историите си? Смятам, че вътрешно подценяваш хората около себе си и техните проблеми и истории.

Вярно е, че трябва да се загрижиш за някого, за да го спечелиш. Когато намериш човек, когото искаш да спечелиш, това загрижване ще дойде от само себе си, без дори минимален опит от твоя страна.

[Josefinne]

Чета, чета и ето какво ми идва на ум от собствения опит - it all gets better after High school. Честно, и на мен ми е било така.
За някои гимназията е голяма работа, социум, не знам си какво. Обаче за други е просто старт. Осъзнаваш, че тя хич не е важна и само ти насажда компекси.
Така че мила, споко, чети си книжките и прави само това, което ти е приятно. Всичко , което си изредила като свои страхове - че се захващаш и изоставяш разни неща, че не те кефи всеки човек да си общуваш с него, дори и да ти изглежда як и готин отстрани, че си непохватна и т.н. - това го има всеки. Ама всеки! Просто не всеки си го признава. Всеки гледа да го скрие, да не го показва, обаче ако се вгледаш и недостатъците и на другите започват да си личат.
Остави това.
Както казах - it all gets better.

[anonymous708973]

Всичко , което си изредила като свои страхове - че се захващаш и изоставяш разни неща, че не те кефи всеки човек да си общуваш с него, дори и да ти изглежда як и готин отстрани, че си непохватна и т.н. - това го има всеки. Ама всеки! Просто не всеки си го признава. Всеки гледа да го скрие, да не го показва, обаче ако се вгледаш и недостатъците и на другите започват да си личат.

Вдигам всички крайници в подкрепа на това.

[Gwendoline]

Аз следя форума доста отдавна и искам да споделя собствените си впечатления за теб. Не знам дали ще помогна с нещо, освен с приказки, но все пак може и да ти вдъхна малко кураж, като споделя лични наблюдения.

В началото беше като повечето - незабележима, анонимна, част от кюпа. Постепенно обаче си изгради -да го наречем- уважение, издигна се леко над останалите потребители и човек като види ника ти не си казва "коя па тая", а веднага се ориентира за твоята философия и разбирания, които представяш тук във форума. Тук да има колко такива души - десетина-петнайсет и ти си част от тях... Ако съобразим и факта, че в интернет хората си разкриват вътрешните убеждения, които обикновено не разкриват в реалния живот, поради несигурност дали ще бъдат приети или отхвърлени, ти си постигнала това уважение именно, заради това, което си всъщност. В тоя ред на мисли не мисля, че проблемът ти е, че не си заинтересована от останалите, а това, че си несигурна дали няма да бъдеш отхвърлена, поради предварителни предубеждения, които си си създала за себе си и околния свят. Затова изграждаш тази преграда м/у теб и останалите - един вид предварително презастраховане от разочарования, които биха те наранили (=> си и емоционален тип).
Според мен форумът за теб е един вид терен, на който да експериментираш, преди да действаш в реалния живот - за да видиш реакцията на околните. Но както казах - това, което си постигнала тук като "известност" е именно, заради това, което си всъщност в сърцето си - теоретично тези успехи би трябвало да се прехвърлят и в реалния живот.

Но както много добре знаем, монетата има две страни - едната страна е как света вижда теб, другата е как ти виждаш него. Така, че света може и да те вижда нормална, но ти един вид се оглеждаш в криво огледало и си създаваш комплекси, защото нещо в твоя живот не е, както ти би искала да бъде. А за да го промениш ти трябват, според мен, две неща: смелост или пример.
Понякога се получава така, че тъкмо придобиеш малко смелост и излезеш от собствения си стереотип- и хоп, мокър парцал зад врата и се чувстваш супер тъпо и като глупачка.
Затова е и вторият начин - примерът от някой друг - в тоя случай ти трябва само да наблюдаваш и изследваш човека-пример и рано или късно придобиваш част от неговата философия...

Тази незаинтересованост според мен е породена от собствената ти депресия(?)/самовглъбеност/, която не ти позволява да поглеждаш към другите. Ти искаш да си една, но социума не ти позволява - или по-скоро ти сама не си позволяваш - заради предубежденията и предварителното презастраховане, както казах. Тази бушуваща "буря" в теб заема цялото ти внимание и време и ти продължаваш да се луташ - дали да се опитваш да се справиш или да се откажеш - както каза "да вдигнеш ръце".
Затова човека-пример, който трябва да си намериш трябва да е точно такъв, какъвто е твоят -да го кажем- идеал за човек - такава, каквато ти искаш да си - освободен от комплекси и социален. Този човек ще привлича вниманието ти и ще те освобождава от самовглъбяването в себе си, което ще ти помогне постепенно да се отърсиш от товара, който ти тежи...

Може и да не си съгласна с моето мнение, но се надявам да ти помогне някак, защото мисля, че не си скучна, а си пекана и бих искала да имам приятелка като теб.

[Roxie]

Здравей!
Абе, я се събуди! Аз ако бях на теб щях да се променя по отношение на мнението си за външния ми вид! Ами и аз не се харесвах, но ако аз не се харесвам няма как другите да го направят!? И по-добре спортувай.. все пак е тъпо да се самосъжаляваш и да те мързи да си мръднеш задника от вас.. Поне прави нещо за тялото си недей се застоява!
Приятелката ти ти е омръзнала, ами какво няма ти стоиш на едно място и се самонареждаш.. Това значи, че ти трябва промяна!
А, за момчето.. голямата работа ако е социален, това може да е само маска за приятелите.. излез с него, очевидно си му симпатична!

Айде, успех и отивай да бягаш на някой стадион!

[NoMore]

Ми значи от написаното разбрах следното... нямаш приятели... но не искаш и да имаш, тях не ги интересува за теб теб за тях също, дебела си, но не ти се спортува мързи те????? Епа ние как да ти помогнем бе маце? Как ще кажеш мързи ме ми какво се оплакваш тогава стой си на задника без приятели и чакай може би някой ден ще срещнеш същия затворен, самосъжаляващ се, пишещ по форумите пич с който ще бъдете безкрайно щастливи. Не мога да ти помогна, не вярвам и че някой от тук може (освен ти самата, ама като ти гледам желанието оле мале май ще си останеш на същия хал!)

[xxfucktheworldxx]

Имам чувството, че чета за себе си. Аз също се чувствам по същия начин, но се опитвам да се справя някак. Според мен трябва да бъдеш по-смела и да говориш по-често с момчето, да се сприятелите. Ако те отблъсне още в началото - няма смисъл да продължаваш да се опитваш. Но пък ако станете добри приятели и започнете по-често да комуникирате, според мен има шанс да се получи между вас. Просто се откъсни от Интернет живота и започни да контактуваш с хората .. намери си нови приятели, излизай по-често .. прави това, което ти харесва.

[antifashionshit]

правиш ми впечатление на интелигентна и добронамерена мома. шъ съ упрайш. : )

[st3finka]

Твърде много мислиш. Чудиш се как те приемат, какво си мислят за теб спрямо това, което говориш/правиш и дали не изглеждаш скучна/безинтересна/жалка и тн. на хората. Обаче в повечето случаи на тях просто не им пука толкова, че да помнят. И да се изложиш с някоя глупост, докато си в компания а/винаги можеш да го обърнеш на смях; б/никой няма да помни повече от минута. Трябва да се отпуснеш малко. Изобщо спри да мислиш за възможни ответни реакции и се дръж така, както ти идва отвътре.
Това, че той си има компания, не значи, че няма да му хареса да бъде с човек, който е по-затворен. В това също има голяма доза чар. Не е задължително да си много комуникативна и да имаш куп приятели, за да си интересен събеседник и да има какво да се прави с тебе. Мисля, че би бил щастлив да има двете неща: шумна компания и спокойна приятелка.
Викни го някой път на бира по приятелски. Така нещата ще започнат без много притеснения и конфузни ситуации.

Напълно съм съгласна!