Харесвам едно момче, но се чудя какво да правя. Много се притеснявам от него. Доста съм комплексирана. Който ме опознае винаги се учудва че съм изтъкана от комплекси. Хората се питат как по дяволите живея по този начин, който толкова ме измъчва. Повярвайте ми, лесно е да осъзнаеш, че имаш проблем, трудно е да го пребориш. Трудно е да си повярваш, че трябва да се харесваш какъвто си. Аз откакто се помня се измъчвам от това, което съм - изобщо не се харесвам и не мисля, че си заслужавам.

Това момче е доста чаровно, зодия Везни е, а аз вярвам в зодиите. Аз съм Рак Проблемът ми е, че съм се отказала от него още преди да е започнало каквото и да е. Много се филмирам. Като започнем от това, че чисто зодиакално пише, че ще имаме много проблеми и стигнем до различията между нас.
Той е доста социален, все ходи по партита или е с приятели. Аз съм обратното - асоциал, имам една най-добра приятелка, с която отношенията станаха прекалено рутинни и вече не ми носят същата наслада като преди. С тъга установявам, че излизаме по навик и не се радваме толкова на компанията си, но това е друга тема.
С компанията ми се скарах преди година и нещо, но така или иначе вече нямам какво да си кажа с тях, не сме еднакви и не ми липсват. Ако се върна при тях ще е чисто и просто от отчаяние, но би било добра стъпка към социализирането ми отново. Аз нямам приятели, по-мащабна компания. Като цяло имам страх от хората - от тяхното отхвърляне, присмех и т.н. Чувствам се социално неадекватна и все едно съм загубила способност да поддържам разговор, да бъда интересна на хората и т.н. Наистина не знам как да го правя и на отчаяните ми опити нерядко виждам в отговор шега, не ме вземат насериозно, не мога да ги грабна, да ги спечеля - тях, хората. Толкова много се притеснявам от тях, че не мога да блесна и да спечеля някого. Имам чувството, че е трудно да стана мила на някого, но не се и опитвам твърде много. Не искам да моля за внимание, да прося за него. Страх ме е от бавните неща и несигурните резултати. Както аз не съм интересна никому, така и хората не са ми чак толкова интересни, защото съм и много самовглъбена. Всичко това ме отказва от опити за социализация, макар че искам да съм сред хора, да се забавлявам, да съм "готина и общителна" и т.н. Вместо това аз всеки ден стоя пред ПЦ доста часове, чета книга, от време на време излизам с приятелката и туй то. Как да ме хареса тва момче при такива обстоятелства? Страх ме е, че като види какъв човек съм, няма да иска да е с мен. Социално мързелива, социално неадекватна и .. просто такава, каквато съм.

Другото - мисля, че съм дебела. Хайде, не дебела, ама отпусната. Но не ми се спортува! Никак даже! Не искам да правя нищо против волята ми или само за да се харесам на някого. Имам чувството обаче, че той няма да иска да има нищо общо с мен, защото той самия плува, кара дъска и се поддържа. Даже е изкарал спасителен курс, поддържа си се момчето. Имам чувството, че всячески ще го отблъсна и затова не искам и да пробвам.
Страх ме е да не ме отблъсне.
Скайп приятели ме съветват да го питам за срещи и т.н., обаче ние само по концерти се виждаме и си обелваме 2-3 думи. Страх ме е да се държа фамилиарно с човек, с когото не се виждам всеки ден (напр. в компания). Аз не съм приятелка с приятелите му. Самата аз нямам приятели няк'во. Мисля пораженчески, ама реално си е така - явно хората въпреки че ме привличат, не ме привличат чак толкова, че да впрегна всичките си усилия и да им вляза под кожата.

Излизала съм с него веднъж. Имаше етап, в който си писахме по-често покрай смешни неща, които съм си поствала във фейсбук, а и веднъж се бяхме напушили заедно с още няколко човека и си говорихме неадекватни простотии. Веднъж като предложих да излезем (тогава още ми беше само симпатичен) ми каза "Е, какво е едно излизане между приятели". Друг път ме нахока, дето съм го тагнала на една публикация, не съм ли имала друга работа. От др. страна винаги е приветлив като се видим наживо, а наскоро ми писа по случай рдто, както и че "можело да пием бири". Според приятелчета, не трябва да се отказвам още, щом индиректно е писал предложения за бири, ама от др. страна ще ми е конфузно да му се обадя някой път и да му кажа "Айде да пием бири". Имаме прекалено странни отношения за да фамилиарнича. А и имам чувството че ще се отврати от моята неохотност да се събирам с големи компании и т.н.