Знам (по - скоро съм чела), че искаш да си личност, да постигнеш нещо и да си значима, обаче от време на време трябва да му отпускаш края. Наистина, какво мислиш, че са безкрайните телефонни разговори между повечето близки приятели? Да не би постоянно да говорят за проблемите си или за смисъла на живота? Трябва да ти кажа, че последния път, в който говорих с приятелката си, беше как искаме да направим голяма фирма и да произвеждаме кисело мляко от човешка кърма...

Приятели в захаросания смисъл на думата, вече почти никой няма. Ролята на тези хора в живота ти ще е да ти е приятно с тях да си попилееш времето и евентуално да си изпразниш главата от собствените си проблеми, говорейки несвързано или за пълни простотии.

Аз, например, смятам себе си за пълен темерут, защото в среда само с непознати хора, си разменям приказка с някой само когато е абсолютно неизбежно. И аз се притеснявам. Ча няма да искат да говорят с мен, 'щото не изглеждам добре, или защото не ме познават, или защото чуват само меко казано странните ми телефонни разговори... Всеки си има страхове, но когато се отпуснеш и отидеш да заговориш някой случаен, само по начина, по който с половин уста ще ти отвърне, ще разбереш, че той не по - малко от теб има страхове или се комплексира.

И както беше писала сисистрейндж, дори и да кажеш нещо тъпо или да направиш нещо тъпо, никой няма да си направи труда да го запомни. Е да, може да ти се посмеят малко, хората са доста злобни на моменти, обаче след 2 минути нито ще помнят какво си им казала, нито коя си.

Според мен трябва да си набереш всичкия кураж и да го поканиш на по бира. Знам, че е тъпо, ама аз вече съм го правила, можеш наистина предварително да си помислиш за какво би си говорила с този човек (но не да пишеш сценарии!!!), просто да ти е спокойно, че все пак ще имате какво да си кажете. Какво пък, дори и да откаже, аз смятам, че си достатъчно готина, за да успееш да преодолееш неодобрението на някакъв случаен там.

А за тялото ти... Прави пилатес или йога. И двете са маса мързеливи и през повечето време изобщо не усещаш какво правиш, обаче стягат доста. Пък и мен лично като ме мързи да скачам, ми е айляк да си връзвам ръцете и краката около тялото.