Проблем със самочувствието и комплексите.

[jghgh]

Харесвам едно момче, но се чудя какво да правя. Много се притеснявам от него. Доста съм комплексирана. Който ме опознае винаги се учудва че съм изтъкана от комплекси. Хората се питат как по дяволите живея по този начин, който толкова ме измъчва. Повярвайте ми, лесно е да осъзнаеш, че имаш проблем, трудно е да го пребориш. Трудно е да си повярваш, че трябва да се харесваш какъвто си. Аз откакто се помня се измъчвам от това, което съм - изобщо не се харесвам и не мисля, че си заслужавам.

Това момче е доста чаровно, зодия Везни е, а аз вярвам в зодиите. Аз съм Рак Проблемът ми е, че съм се отказала от него още преди да е започнало каквото и да е. Много се филмирам. Като започнем от това, че чисто зодиакално пише, че ще имаме много проблеми и стигнем до различията между нас.
Той е доста социален, все ходи по партита или е с приятели. Аз съм обратното - асоциал, имам една най-добра приятелка, с която отношенията станаха прекалено рутинни и вече не ми носят същата наслада като преди. С тъга установявам, че излизаме по навик и не се радваме толкова на компанията си, но това е друга тема.
С компанията ми се скарах преди година и нещо, но така или иначе вече нямам какво да си кажа с тях, не сме еднакви и не ми липсват. Ако се върна при тях ще е чисто и просто от отчаяние, но би било добра стъпка към социализирането ми отново. Аз нямам приятели, по-мащабна компания. Като цяло имам страх от хората - от тяхното отхвърляне, присмех и т.н. Чувствам се социално неадекватна и все едно съм загубила способност да поддържам разговор, да бъда интересна на хората и т.н. Наистина не знам как да го правя и на отчаяните ми опити нерядко виждам в отговор шега, не ме вземат насериозно, не мога да ги грабна, да ги спечеля - тях, хората. Толкова много се притеснявам от тях, че не мога да блесна и да спечеля някого. Имам чувството, че е трудно да стана мила на някого, но не се и опитвам твърде много. Не искам да моля за внимание, да прося за него. Страх ме е от бавните неща и несигурните резултати. Както аз не съм интересна никому, така и хората не са ми чак толкова интересни, защото съм и много самовглъбена. Всичко това ме отказва от опити за социализация, макар че искам да съм сред хора, да се забавлявам, да съм "готина и общителна" и т.н. Вместо това аз всеки ден стоя пред ПЦ доста часове, чета книга, от време на време излизам с приятелката и туй то. Как да ме хареса тва момче при такива обстоятелства? Страх ме е, че като види какъв човек съм, няма да иска да е с мен. Социално мързелива, социално неадекватна и .. просто такава, каквато съм.

Другото - мисля, че съм дебела. Хайде, не дебела, ама отпусната. Но не ми се спортува! Никак даже! Не искам да правя нищо против волята ми или само за да се харесам на някого. Имам чувството обаче, че той няма да иска да има нищо общо с мен, защото той самия плува, кара дъска и се поддържа. Даже е изкарал спасителен курс, поддържа си се момчето. Имам чувството, че всячески ще го отблъсна и затова не искам и да пробвам.
Страх ме е да не ме отблъсне.
Скайп приятели ме съветват да го питам за срещи и т.н., обаче ние само по концерти се виждаме и си обелваме 2-3 думи. Страх ме е да се държа фамилиарно с човек, с когото не се виждам всеки ден (напр. в компания). Аз не съм приятелка с приятелите му. Самата аз нямам приятели няк'во. Мисля пораженчески, ама реално си е така - явно хората въпреки че ме привличат, не ме привличат чак толкова, че да впрегна всичките си усилия и да им вляза под кожата.

Излизала съм с него веднъж. Имаше етап, в който си писахме по-често покрай смешни неща, които съм си поствала във фейсбук, а и веднъж се бяхме напушили заедно с още няколко човека и си говорихме неадекватни простотии. Веднъж като предложих да излезем (тогава още ми беше само симпатичен) ми каза "Е, какво е едно излизане между приятели". Друг път ме нахока, дето съм го тагнала на една публикация, не съм ли имала друга работа. От др. страна винаги е приветлив като се видим наживо, а наскоро ми писа по случай рдто, както и че "можело да пием бири". Според приятелчета, не трябва да се отказвам още, щом индиректно е писал предложения за бири, ама от др. страна ще ми е конфузно да му се обадя някой път и да му кажа "Айде да пием бири". Имаме прекалено странни отношения за да фамилиарнича. А и имам чувството че ще се отврати от моята неохотност да се събирам с големи компании и т.н.

[Righteousness]

Ако намериш решение казвай!

[SisiStrange]

Твърде много мислиш. Чудиш се как те приемат, какво си мислят за теб спрямо това, което говориш/правиш и дали не изглеждаш скучна/безинтересна/жалка и тн. на хората. Обаче в повечето случаи на тях просто не им пука толкова, че да помнят. И да се изложиш с някоя глупост, докато си в компания а/винаги можеш да го обърнеш на смях; б/никой няма да помни повече от минута. Трябва да се отпуснеш малко. Изобщо спри да мислиш за възможни ответни реакции и се дръж така, както ти идва отвътре.
Това, че той си има компания, не значи, че няма да му хареса да бъде с човек, който е по-затворен. В това също има голяма доза чар. Не е задължително да си много комуникативна и да имаш куп приятели, за да си интересен събеседник и да има какво да се прави с тебе. Мисля, че би бил щастлив да има двете неща: шумна компания и спокойна приятелка.
Викни го някой път на бира по приятелски. Така нещата ще започнат без много притеснения и конфузни ситуации.

[mArMaLaDkA]

Душицо, не ти ли е съвестно да си най-големият си враг? Стига мисли и анализира живота, а вместо това започни да го живееш. Хората са задници. Мрънкат, недоволни са, хейтват те и те мачкат, когато(защото) им позволяваш. Ако ти самата нямаш нагласата на победител и нужното самочувствие, ако нямаш вяра в себе си, то няма как и другите да имат в теб. Като не си харесваш стария приятелски кръг - намери си нов. Обади се на някой от съучениците си за по бира, колкото и различни от теб да ти се струват. Или пробвай пак със старата си компания, веднъж да е, за да видиш дали са се променили. Изобщо настройката "всички са тегави, пък аз съм различна" е много грешна. Ти пак можеш да си четеш книги и да си се занимаваш с твоите си неща, но и да намираш някакви(макар и в някои случаи откровено олигофренски) теми с хората около теб. Имай си свой вътрешен свят, но не се дели и не се изолирай, 'щото от там ти идват проблемите. По снимките, които съм виждала - определено не си дебела, вярвай ми. Като толкова се чувстваш зле - почваш да спортуваш. Не е нужно да бягаш по 5 км на ден, едни упражненийца вкъщи, колкото за тонус, ще ти свършат също добра работа.
Като цяло, душицо, време е да се вземеш сериозно в ръце и да спреш да се държиш като инфантилна тинейджърка. Грижи се за себе си, за външния си вид, за душевния си мир, изгради си приятелски кръг(това е най-важното!) - не е нужно да са ти някакви супер близки хора, важното е да имаш с кого да излезеш в ей такива куци моменти, като тоя в момента - и не се превъзнасяй толкова по тоя индивид, той не е някакво божество, че да не се окаже, че си прахосала ценно време и емоции, гледайки не в посоката, в която трябва.

[jghgh]

Не се мисля за по-специална от другите, даже осъзнавам, че не хората са тегави, а аз. Просто не знам за кво да си говоря с тях. Не искам да се моля за внимание, а точно тва се получава навън. Хората, с които искам да се сближа, вече са си изградили компании и аз имам чувството, че е непробиваемо и аз да се набутам в някоя. Те са си свежари и ми харесват, обаче от др. страна защо трябва да се държа изнасилено и неестествено, за да ме харесат? Изобщо не знам какво да правя с приятелите. На кантар съм дали да се мъча да се социализирам или да вдигна ръце и да се оставя такава, каквато съм - а аз съм именно такава - самотничка, чета си, много съм вглъбена, което също е проблем при общуването, защото трудното изразявам съпричастие. Такава съм просто.

Не се мисля за повече от другите, ама същевременно не знам дали си струва да се опитвам, щом е толкова трудно и не става бързо.
Осъзнавам, че сама допринасям за проблема си, щото не съм сърдечна, лесно се отегчавам, не знам и аз какво очаквам от общуването си с хората, но същевременно искам общуване и не го искам. Много е объркано, ама да. Не ми се старае за приятелствата, искам да стават естествено или просто да ме харесат по бързата процедура, а не да се налага да гледам всички серии на Саут парк, да слушам същата музика и да ползвам същия сленг, за да вляза в тия редици. Просто хем си струва усилието, хем не.

Голям е проблемът. И объркването.
И не ми се спортува, казах. Много съм мързелива и няма никаква интензивност в ежедневието ми. Хем ми пречи и самотата ме дразни, хем си ми харесва и така.

Благодаря за вниманието.

[Auriss]

На кантар съм дали да се мъча да се социализирам или да вдигна ръце и да се оставя такава, каквато съм - а аз съм именно такава - самотничка, чета си, много съм вглъбена, което също е проблем при общуването, защото трудното изразявам съпричастие. Такава съм просто.

Мен пък много си ми харесваш. Нека и аз споделя нещо накратичко - написа си ,че хората са ти безинтересни ,но просто желаеш и ти част от вниманието им. Не съм бил в положението ,в което си сега (а именно - да търся приятелства) ,но пък мога да ти кажа едно - ако мирогледът и интересите ти се различават от техните ,макар и да умееш да имитираш заинтересованост и приятелско отношение ,никога няма да ти е приятно в компания на 'непознати'. Това ,от което ти се опитваш да избягаш ,е това ,което поне на мен ми носи удоволствие. И това ,което искаш да постигнеш ,е това ,от което се опитвам да се отдалеча. Знам че няма да те 'разубедя' да се опитваш да се 'впишеш' ,но поне да ти го кажа ,за да не останеш разочарована когато осъзнаеш ,че не това ти носи щастие.

Още едно нещо - какво твърдиш с думите ,че си пълна с комплекси ? Струва ми се ,че не в неспособността ти да се 'впишеш' или да 'изпъкнеш' е проблемът ,а в собственото ти мнение ,че непременно трябва да го направиш ?

Оф ,бе казвам ти го направо - не ставай и ти ретард ,моля те. Обожавам асоциални ,заядливи и интелигентни хора. Останалите са ми като овчици и са доста скучни. Някак недостойно е да се опитваш да впечатлиш хлебарките ,подражавайки на нищетата им.

Ако все пак толкова ти е на зор - директно ако му звъннеш ще е тъпичко. Пиши му на момчето във ФБ или скайп и го заговори на няква тема ,все едно каква. Питай го как я кара напоследък ,гаджета ала-бала и после спомени нещо да се видите на по бира ,че не си го засичала отдавна / нещо подобно/ . Ако хората не ти се смеят на шегите ,избягвай да използваш разни протъркани лафчета - отвратително жалко изглежда ,особено разни 'омг ,втф' и прочие. Говори си като нормален човек ,не влизай в някакви лични драми или коментари по чужд адрес ,усмихвай се често и няма да имаш грижи с околните ,гаранция.

[oasis]

ще следя.
//адекватен съвет не мога да ти дам

[umri]

Спортуването не ти харесва, щото не си го правила и си се самонавила, че няма да ти хареса. Ходи на танци, фитнес, бойни изкуства, каквото и да е. В началото ще е тегаво, но там стават нови запознанства, а на бойните изкуства... 30-40 коча и 1-2 момичета, екстра си е. От друга страна се чувстваш жив и несъзнателно ти се вдига самочувствието. Купуваш си един Л-карнитин и почваш интензивен спорт със стандартна диета - 4-5 храненета на ден по малко, без свинско, бял хляб и jung food и никакво ядене след 18:00. Много по-добре щи е, нямаш си идея колко. Раздвижваш заседналото ежедневие, пооправяш си фигурата, вдига ти се самочувствието, запознаваш се с нови хора, научаваш нещо, в зависимост от това какво тренираш. Няма минуси. Без да направиш нещо сама за себе си няма да има развитие.

Колкото повече се опитваш да се харесаш, толкова повече никой няма да те харесва. Всеки, най-често несъзнателно, иска да се хареса, да получи социално, обществено одобрение. Няма смисъл от тва. Бъди си естествена, интересувай се от хората, пък като не те харесват, да си еб'ат майката.

Купи си нови и модерни дрехи, гримирай се, прави си косата. Като усетиш вътрешното удовлетворение и започнеш да се харесваш, ще харесват и другите, или поне част от тях.

Така казано звучи лесно, ама на практика едва ли ще е. Труден и бавен процес. Не съм бил на твоето място за да кажа, но повечето хора си остават такива каквито са си, а малка част от тях търпят развитие. Единственият начин за развитие след осъзнаването на проблема е правенето на нещо по въпроса, без отказ.

[Sh@d0w]

От мненията ти във форума съм останал с друго впечатление за теб и честно казано се изненадах много като прочетох темата ти.

Както и да е хубаво е че осъзнаваш,че имаш някои "комплекси",както ти самата се изрази.Според мен и моя личен опитн не си наистина толкова асоциална,щом описа цялото ти желание да се впишеш в обществото,да си намериш компания,да бъдеш сред хора.Проблемът обаче е някъде другаде-а именно страхуваш се да се промениш.Както каза Сиси,твърде много мислиш,страхуваш се от мнението на другите,дори и да не си го признаваш.Изградила си си един начин на живот,в който що-годе се чувстваш добре.Не искаш да го променяш-ти го наричаш мързел,аз го наричам страх.

Но за едно си права-няма как да щракнеш с пръст и хоп изведнъж всичко да се промени.Проблемите които те спират са само и единствено в теб.

Като за начало начина,по който се приемаш ти-така ще те приемат и околните.Беше сложила две снимки в темата,в която те разпитвахме преди време.Как по дяволите реши че си дебела или отпусната 0.o?Не знам,но на момичетата винаги това ви е било редовния комплекс,че винаги сте дебели,дори и да тежите 40 килограма (примерно казвам).От снимките,изглеждаш съвсем нормално момиче,така че се стегни,всичко е само и единствено в главата ти.

Второ-социалните контакти.Както вече споменах страха и ежедневието,с което вече си свикнала.Както и да прозвучи-разбирам те,преди време имах такъв период на социално отчуждение (като малък,когато ми купиха компютъра наще,6-7 клас мисля че беше някъде),седях си по цял ден и си цъках,беше ми перфе да не излизам и да се виждам с никой.Или поне така си мислех.Обаче идва време,когато разбираш,че това не ти одставя удоволствие,а се е превърнало в навик.Ще можеш единствено да го промениш,ако имаш наистина желанието и волята.Точно за това време,което ти разказвам,не бях илизал от много време с приятелите ми.А толкова много ми се искаше.Започнах лека полека да се свързвам със старите ми контакти,да излизам насам-натам,рожденни дни ала бала,правиш нови запознанства и така.Друго важно нещо,което ми помогна-тогава кандидаствах-добър начин да смениш средата и да завържеш нови запознанства на чисто.

Трето-мнението на другите за теб.Мислиш че си скучна?Надали,няма да те изядат за това че не си гледала саут парк,или пък не слушаш даден стил музика.Всечки човек е уникален сам по себе си и е интересен с нещо.Бъди себе си,те трябва да те харесват такава каквато си ти самата,а не да поддържаш пози.Защото иначе няма да изпитваш удовлетворение,защото няма да си ти,а някой друг.Това именно е и замисълат на приятелството,компанииите да си прекарвате времето добре.

Знам че на думи е лесно,но все от някъде трябва да се започне с промените.Свържи се със стари приятели,излизайте,не знам на колко си,но ако ще бъдеш студентка е добър повод за смяна на средата и нови запознанства.Опитвай се докато си с приятелите си да завързваш нови запознанства,ако има някакъв начин и с хора от обкръжението на твоя човек и така.Не може да стане изведнъж,бавно,но трябва да имаш желание и самочувствие.Да промениш сегашния си начин на живот е първата крачка,към повдигането на самочувствието ти,защото очевидно и на теб не ти харесва много-много.

Успех.

[SisiStrange]

Мислиш че си скучна?Надали,няма да те изядат за това че не си глудала саут парк,или пък не слушаш даден стил музика.Всечки човек е уникален сам по себе си и е интересен с нещо.[/b]

Дам, това снощи не ми мина през ума да ти го напиша.
Аз, например, почти не гледам филми/сериали и дори нямам телевизор. Практически само чета. Все някой ми задава въпроса: А това гледала ли си го? И аз все казвам: Амииии... чела съм книгата? Или направо: Ами не. То не пречи на общуването.

[YourFavouriteDrug]

имам една приятелка като тебе.. срамежлива е и не се харесва особено, преди беше пълничка и се движеше само с едно момиче. но се взе в ръце, отслабна и сега движи с 15-20 човека(едното е отделно от другото, не казвам че хората са я приели само щото е слаба :Р)... пак си остана срамежлива и не говори много, но мога да ти кажа, че се чувства много по-добре.
що се отнася до спорта, направи го за себе си, не за момчето. ще се почувстваш много по-тонизирана ако се движиш редовно, дори и да имаш мускулна първите дни.
останалото не можеш да го насилиш, то ще дойде постепенно..просто излез с някой нов, дори и да е компания от 2-3 човека само и много внимавай да не се натрапваш, защото границата м/у общителен човек и лепка е тънка (:
не се притеснявай толкова, момчетата намират нещо чаровно в срамежливите момичета (: просто намери начин да го видиш отново, ако трябва се напушете пак говорете/пишете си по-редовно, защото колкото по-рядко си му на ума, толкова по-малък е шанса да те забележи и да открие нещо в теб ;] успех !

[reoffender]

Първо, ти не си нито пълна, нито дебела. Така,че не си мислете,че е 'срамежлива дебеланка'. Нормална си е, просто като всички нас си има своите слабости и се притеснява от тялото си.

Второ, не виждам защо трябва да се социализираш и да се правиш на нещо, което не си, нали? Да си намериш приятелчета-да! Но защо трябва да са баш кварталните напушени човечета, с които ще се чувстваш дискомфортно, защото никога няма да си като тях. Просто се приемаш каквато си, и спираш да се суетиш дали тоя или оня ще те харесат.
Ти си това,което си. Ако някой те заслужава и харесва, наистина не би трябвало да правиш нещо, за да му се харесаш, въпреки,че звучи като клише е вярно.

И последно-за момъка. Някой даде съвет пак да се напушите... ама втф? Общуването с напушени съкс! Пиши му чат пат, аз ще те успокоявам ако трябва после от мини-нервната криза, която развиваме.
Ако видиш,че си струва-продължаваш-питаш го, кога е свободен да изпиете по една бира и тваЙ!

[SmilezZz]

Хем боли,хем сърби.
Стига си се съжалявала. Вземи се в ръце. Не се страхувай от промяната. Щом дадено нещо не ти харесва - положи усилия ,за да го постигнеш. И най-важното: прави това,което на ТЕБ ти харесва. Слушай/чети/занимавай се с това,което ти харесва. Промени се само заради себе си,не заради другите. Колкото изтъркано и банално да звучи: просто бъди себе си. Отпусни се и да не ти пука за мнението на хората. Живееш за себе си,не за тях.

[NomNomNom]

На колко години си ? Намери си работа, или хвани нещо друго сериозно и ще спреш да изпитваш нужда за социализиране . Щом не ти е кеф навън , няма нужда да се насилваш. Но трябва да си 100% сигурна, че ще ти е по-добре сама, защото аз преди години не бях и до преди няколко месеца още сънувах кошмари .
Пък и добри идеи са ти дали за танци , бойни изкуства.
И мен много ме мързеше, и аз много се инатях , ама накрая се изпокарахме зверски с майка ми и ми се налага да ходя на кикбокс всяка вечер, за да не се цупи . В крайна сметка това се оказа, че ми действа добре. Та , препоръчвам ти да пробваш .
Инак, в групичките все има интриги , все някой трябва да се мазни, все някой се кара, много е сложно . Върши нещо за себе си , намери си някой , който те приема такава каквато си и всичко е точно.
При мен пък спряха проблемите с мъжете, когато започнах да си падам само по такива, които могат да ме приемат и разберат , реално друг не може да ме привлече , защото знам, и тялото ми знае, че това носи много много главоболия.

Давай, с теб сме :>

[Josefinne]

Хм...
Направо не знам как и от къде да започна. Чета поста ти и виждам, че ти 1) искаш да имаш приятели, да си социална, но 2) не искаш да положиш никакви усилия за това. Същото е и с "отпуснатата" ти фигура, както я наричаш. Това е доста кофти състояние, защото или 1 или 2 трябва да се промени, за да се чувстваш добре. Само с мрънкане и самосъжаляване не се получават нещата.
Не мога да кажа, че НЕ СЪМ била в такава фаза. Това, което осъзнах после е, че въобще не е нужно да имаш компания, много приятели и т.н., за да се чувстваш добре, просто защото отстрани изглежда, че хората, които имат това, са щастливи. Не споря, че има и щастливи, но има и доста, които въобще не са. Аз лично се ужасявам от компании. Просто изпадам в шок, само се усмихвам и не мога да вдена една реплика в цялата ситуация. За това съм се насочила към индивидуалното общуване.
Да, като бройка нямам много приятели и тези, които имам не се познават помежду си. Виждам се с всеки насаме и отделно. Много по-лесно и приятно ми е. Може да опиташ това. от къде - социални мрежи, сайтове за запознанства, спорт или някакви други тренировки, на които да срещнеш нови хора, ако щеш дори на дискотека, басейн и прочие места, където можеш да се запознаеш с нови хора.
Що се отнася до момъка - ми да, докато ти сама не се харесваш и не се смяташ за печена и готина, той едва ли ще ти обърне внимание. От опит знам, че с мрънкане най-добре се прикриват хубавите качества на един човек.
Занапред в живота искам да ти дам един съвет. Мисли за себе си като за индивидуалист. Дори и твоите прекрасни и страхотни качества да не са се проявили още, а дори и да са се проявили, може би не са все още открити от никого, те безспорно са там. Това е причината хора като НАС да не се вписват в ОБЩОТО уравнение. Понякога сме самотни, но самотни са били всички изключителни хора. Единственият изход от това е да се научиш да харесваш собствената си компания. Колкото и парадоксално да звучи, това кара другите не само да те харесват, но и да те търсят все повече ( хората са странни и често много пречат !).

[Zarity]

Само първия абзац ти прочетох и реших,че такъв бой заслужаваш,че не е истина! Я ДА СЕ СТЯГАШ!Комплексирана била,не знам ква била,абе ей,на колко си!?Как може грам самочувствие да нямате бе?Малко поне да не се обичате?

[Josefinne]

Само първия абзац ти прочетох и реших,че такъв бой заслужаваш,че не е истина! Я ДА СЕ СТЯГАШ!Комплексирана била,не знам ква била,абе ей,на колко си!?Как може грам самочувствие да нямате бе?Малко поне да не се обичате?

О, да, това ще й помогне, няма ЩО! Айде, ако не можеш да влезеш в на някой ситуацията, не се изказвай.

[Zarity]

Какво искаш да ми кажеш,че самочувствието няма да й помогне ли??
За да те хареса някой,трябва сама да се харесаш,не в началото да решиш,че ти си му под нивото и да се откажеш.
И да била съм в такава ситуация,преди години,нищо не стана с момчето,щото от началото си бях втълпила същата глупост.Сега,сега,нямам проблеми с това.

[Josefinne]

Казвам, че с тия приказки НЕ Й ПОМАГАШ, ама никак. По-добре й кажи как да си върне самочувствието, вместо да й се караш , че няма. Момичето го осъзнава и иска помощ, а не някой да я нашамароса, да я огащи и да я прати да си ходи!

[Rebirthing]

Ако сама не положиш някакви усилилия, ние няма как да ти помогнем освен с празни приказки !
Препоръчвам ти да си вземеш някоя книга за личностно развитие която да ти помогне да изградиш самочувствие.

[babity]

Знам (по - скоро съм чела), че искаш да си личност, да постигнеш нещо и да си значима, обаче от време на време трябва да му отпускаш края. Наистина, какво мислиш, че са безкрайните телефонни разговори между повечето близки приятели? Да не би постоянно да говорят за проблемите си или за смисъла на живота? Трябва да ти кажа, че последния път, в който говорих с приятелката си, беше как искаме да направим голяма фирма и да произвеждаме кисело мляко от човешка кърма...

Приятели в захаросания смисъл на думата, вече почти никой няма. Ролята на тези хора в живота ти ще е да ти е приятно с тях да си попилееш времето и евентуално да си изпразниш главата от собствените си проблеми, говорейки несвързано или за пълни простотии.

Аз, например, смятам себе си за пълен темерут, защото в среда само с непознати хора, си разменям приказка с някой само когато е абсолютно неизбежно. И аз се притеснявам. Ча няма да искат да говорят с мен, 'щото не изглеждам добре, или защото не ме познават, или защото чуват само меко казано странните ми телефонни разговори... Всеки си има страхове, но когато се отпуснеш и отидеш да заговориш някой случаен, само по начина, по който с половин уста ще ти отвърне, ще разбереш, че той не по - малко от теб има страхове или се комплексира.

И както беше писала сисистрейндж, дори и да кажеш нещо тъпо или да направиш нещо тъпо, никой няма да си направи труда да го запомни. Е да, може да ти се посмеят малко, хората са доста злобни на моменти, обаче след 2 минути нито ще помнят какво си им казала, нито коя си.

Според мен трябва да си набереш всичкия кураж и да го поканиш на по бира. Знам, че е тъпо, ама аз вече съм го правила, можеш наистина предварително да си помислиш за какво би си говорила с този човек (но не да пишеш сценарии!!!), просто да ти е спокойно, че все пак ще имате какво да си кажете. Какво пък, дори и да откаже, аз смятам, че си достатъчно готина, за да успееш да преодолееш неодобрението на някакъв случаен там.

А за тялото ти... Прави пилатес или йога. И двете са маса мързеливи и през повечето време изобщо не усещаш какво правиш, обаче стягат доста. Пък и мен лично като ме мързи да скачам, ми е айляк да си връзвам ръцете и краката около тялото.

[DeviL_AsS]

И аз съм долу горе същата,даже понякога ми е гадно като излизам.
А относно това,че като започнеш да се събираш с компания трябва да гледаш и слушаш същите неща като тях,защо просто не си намериш човек/хора с които имате еднакви интереси?Така няма да има нужда да гледаш неща,които не искаш.А и може би същите тези хора ще се притесняват като теб.Някъде в тая тема беше споменала за някакви скайп/фейсбук приятели които ти дават съвети..защо не излезеш с тях(проблем ще е,ако сте от различни градове де).
А за външния вид-ако се харесваш такава,каквато си няма смисъл да се променяш заради момчето.Той може да се интересува от спорт и т.н.,обаче не е задължително и ти да започнеш да спортуваш само за да му се харесаш примерно.А относно това,че не контактувате много-много,пиши му чат-пат в скайп/фейсбук,отначало може само общи работи,ама все пак нали трябва да те опознае добре.Като се засечете по улиците спри се при него,поговорете си.
Успех.

[XcwetiX]

Докато четях публикацията ти имах чувството,че 99 % от нея съм я писала аз.И аз съм зодия рак(ако това има значение)и аз вярвам в зодиакални работи, и аз съм по затворена,вечно недоволна,подценяваща се,срамежлива,душевно измъчваща се от глупости.И мога да кажа,че докато четях всичко(и коментарите)всякаш ме удари плесницата на осъзнаването.(Благодаря,за което).От години имам този проблем(преди това бях доста социална личност).А що се отнася до хората бих цитирала една много хубава мисъл: "Тогава се получава и хармонията в отношенията, на която ни учи айкидо - не да се нагаждаме, а да усещаме хората срещу нас и да ги разбираме по-добре."(не е нужно да се занимаваш с айкидо )

[anonymous708973]

Като започнем от това, че чисто зодиакално пише, че ще имаме много проблеми и стигнем до различията между нас.

Голям праз! И аз вярвам в цялото това чудо със зодиите, но няма да позволя чистият шанс и разположението на някакви си глупави планети да ми кажат с кого да бъда. Това би било валидно само когато всички везни са еднакви и всички раци са еднакви. Сигурно имаш приятели/познати Везни, толкова ли сте еднакви?

Мисля пораженчески, ама реално си е така - явно хората въпреки че ме привличат, не ме привличат чак толкова, че да впрегна всичките си усилия и да им вляза под кожата.

Това е проблемът. Хората не те привличат толкова, че да си впрегнеш всичките усилия. И този момент ще дойде.

Не е необходимо да излизате в голяма компания, за да пиете бира. Наистина си го взела много насериозно цялото това нещо. Просто сядаш и му пишеш "Хайде утре да пием бира еди-къде-си". Наистина не мога да повярвам, че досега не си го правила. Направи го 2-3 пъти, поупражнявай се и ще видиш как ще претръпнеш. Все има теми, в които си силна, все си гледала нещо супер интересно, за което да му разкажеш - Паранормални явления, например :Д Или пък книга?

Относно проблема с теглото... Никакво мнение не мога да дам, докато не съм те видяла, но защо не попиташ майка си? Моята, примерно, е супер обективна и супер перде и грам не й дреме да ми каже "Пак си качила". И аз нямам никво желание за спорт, с триста зора правя 10-минутни упражнения. Пф.

Съгласна съм с mArMaLaDkA и особено с частта за душевния мир. Допреди известно време и аз се притеснявах какво аджеба ми има, че не мога да излизам толкова често с хората от класа си и защо се чувствам толкова не на място с тях. Ти го каза:

Просто не знам за кво да си говоря с тях.

Отговорът беше прост: "Гледаме в различни посоки, интересуваме се от различни неща". Мисля, че "рецептата за щастлив живот" е вътрешната хармония. Не се коси за неща, които не зависят от теб. Едва ли си този социален инвалид, който описваш.

Не ми се старае за приятелствата, искам да стават естествено или просто да ме харесат по бързата процедура, а не да се налага да гледам всички серии на Саут парк, да слушам същата музика и да ползвам същия сленг, за да вляза в тия редици. Просто хем си струва усилието, хем не.

Тук си толкова права, но сама не го осъзнаваш! За приятелства/започване на връзки не трябва да се полага старание. Просто или има химия между хората, или не. Това е. А това за слушането на същата музика е ... детската градина. Лично аз предпочитам да съм близка с човек, който е различен от мен - точно заради обмяната на опит, гледни точки, та дори и песни

Струва ми се ,че не в неспособността ти да се 'впишеш' или да 'изпъкнеш' е проблемът ,а в собственото ти мнение ,че непременно трябва да го направиш ?

Точно. Ти си решила, че ТРЯБВА да се социализираш, защото ... ами, всички така правят, защо ти трябва да си сбърканата и да не можеш.
Грешка.
Следвай себе си, вътрешната си хармония. Ако наистина не можеш, добре. Но не се навивай, че трябва, защото е правило. (Като "Трябва да имам ноктопластика на бала, защото всички имат").

Като усетиш вътрешното удовлетворение и започнеш да се харесваш, ще харесват и другите, или поне част от тях.

Дам

И евала, че написа темата. Наистина.

[Evterpa]

Както ти самата каза, с това прекалено премисляне, се самоизмъчваш. Осъзнаваш си нещата, сега остава само да започнеш да работиш в посока промяна.
За да се социализираш, първо трябва да се научиш да се харесваш. В противен случай просто ще излъчваш неувереност, а това определено не би ти било плюс. Ако щеш дори си направи списък с нещата, които харесваш в себе си, колкото и инфантилно да звучи. Прави неща, които биха те накарали да се чувстваш полезна, така ще се чувствш по-пълноценна личност.
Запиши се на някакъв курс/спорт, който смяташ за привлекателен. Интерес трябва да има. /Мързела го изключваме./Там със сигурност ще срещнеш хора, с които ви свързват общи неща. Интересите ви, като цяло, може и да се различават, тъкмо така ще има какво да научите един от друг и ще ви е по-интересно. Важно е обаче възгледите да са ви сходни.