Може би наистина беше легнала с непознат, но поне трябваше да си признае, че бе красив.Спомни си как той я пренесе през коридора, спомни си всеки детайл от стаята - всичко беше в бежово и кафяво, а в средата, като някакъв остров на удоволствието, се открояваше диванът с цвят на мандарина. Спомни си как лежеше върху меките възглавнички - косата й бе разпиляна като водопад, очите й блестяха, гърдите й изпъкваха под тънката копринена блуза. Отново усети вкуса на брендито, вкуса на устните му, движещи се настойчиво върху нейните. Усети аромата му - парфюмът му имаше цитрусовото ухание на чистота и мъжественост, което самият той излъчваше. Като в просъница почувства нежните му длани, чието докосване я възбуждаше. Видя себе си - следвайки го послушно в спалнята. Видя очите му, поглъщащи голото й тяло. Тя стоеше пред него без да изпитва срам или притеснение от голотата си, както я бяха възпитавали. Искаше той да я гледа и да я хареса. Светлините угаснаха отново и тя протегна ръце към него, страхувайки се, че ще я остави сама. Но той не го направи - дойде и легна до нея. Почувства отново силното му и здраво, носещо успокоение тяло, дочу нежните думи, които й шепнеше. Целуваше я, докато остана без дъх, устните му жадно докосваха меката кожа на шията и гърдите й. Колебливо смъкна презрамките на сутиена й, а когато тя отново не оказа съпротивление, той го разкопча, захвърли го настрани и пръстите му леко докоснаха топлата й, нежна като коприна плът. После плъзна ръката си надолу по корема й, докосвайки изрязаните й бикини.- Да - промълви задъхано тя, когато пръстите му уловиха нежната дантела.Ръката му се пъхна навътре и докосна чувствения триъгълник между бедрата й.- Господи, толкова си сладка! - дочу топлия му глас тя. Повдигна ханща си, за да му помогне да свали бикините й. Известно време той я притискаше плътно до себе си, тя усети допира на голото му тяло и простена от удоволствие.

- Запали лампата! - прошепна тя.

- Все още ли те е страх?

- Не, искам да те виждам.

Това му достави неподозирано удоволствие. Окъпа ги светлина, която придаваше очарование на всичко. Тялото й, отпуснато до неговото, бе красиво; той също бе красив - мускулите му изпъкваха златистокафяви. Тя с любопитство докосна гърдите му, после раменете и ръцете му.

- Харесва ми как изглеждаш - прошепна тя.

- Наистина ли? - Ръцете му галеха тялото й, притискаха гърдите й. Когато докосна зърната им, тя се изви от удоволствие.

- О, Дийк!

Отвори очи. Беше изрекла името му на глас! Дийк... Досега не се бе опитвала дори да си го спомни. Но защо не мразеше това име, защо не го произнасяше с ненавист? Задъха се, сякаш бе тичала с часове. Не искаше да продължава докрай, но споменът беше прекалено хубав, за да остане незавършен. Отново затвори очи.

- О, Дийк!

- Гърдите ти са чудесни. Знаеше ли това? Страхотно оформени, големи... Лейни!

После я целуна отново - устните му се движеха настойчиво и внимателно. Целуваше я страстно, нежно. Езикът му започна да си играе със зърната на гърдите й и тя потъна сред море от удоволствие.

- Толкова си сладка! - шептяха горещите му устни, докосвайки нейните. Положи я да легне по гръб, тя почувства плътта му между бедрата си - силна, пулсираща. Не се боеше, бе изпълнена с копнеж.

- Не мога да повярвам, че попаднах на толкова красива жена като теб! - Устните му хапеха нежно шията й. Когато повдигна ханша си към слабините му, той изстена от удоволствие. Целунаха се страстни, езикът му потъна дълбоко в устните й. Лейни почувства как тялото й се разтваря пред него, така както се разтваряха влажните листенца на цвете през пролетта. Той долови копнежа й - ръката му се плъзна нагоре по бедрото й, внимателно обхвана ханша й и се пъхна между краката й.

Пръстите му я галеха и тя започна да повтаря името му. Притисна се към него, изпълнена с желание. Той я докосваше нежно, усещайки топлата влага. Пръстите му се задвижиха по-дръзко и по-възбуждащо, но много внимателно. Нашепваше в ухото й нежни думи, като изтъкани от коприна - чувствени, лирични, предизвикателни, думи, които я караха да се изчервява и я изпълваха с вълнение.

- Сигурна ли си, Лейни? Има ли някаква причина да не го направим?

- Не. Люби ме, Дийк, люби ме!

Той бавно проникна в нея. Не бързаше, сякаш искаше да изпита колкото се може по-дълго насладата, че я притежава изцяло. И замръзна, когато усети преградата на нейната девственост. Този миг трая сякаш цяла вечност. Накрая, когато тя отвори очи и го погледна, прочете по лицето му страст и напрежение, съчувствие и надоумение.

- Защо не ми каза, Лейни?

Ръцете й се обвиха около врата му и тя се притисна към него, желаейки го още по-силно.

- Искам да ме любиш, Сега, Дийк, моля те!

- Но... - задъхано отрони той.

- Дийк! - извика тя, а тялото й се извиваше конвулсивно.

Той не можеше да се въздържа повече. Нямаше земна сила, която би могла да го спре! Твърдо и решително навлезе в нея, изпълвайки топлата й празнина.

- Господи! - В приглушения стон се криеше екстаз и напрежение. - Боли ли те, Лейни? Нараних ли те?

- Не - извика тя, плачейки от щастие. - Не...

Тя наистина не чувстваше болка. Нито първия път, нито следващия, когато той не искаше да продължи, за да не я изплаши. Но тя го умоляваше, а когато той все още упорито отказваше, го обсипа с ласки, на които никой мъж не може да устои. Навлезе в нея отново и отново и всеки следващ миг бе по-хубав от предишния. Всеки път тя достигаше върха на удоволствието, за да се отпусне накрая, сломена в прегръдките му.