Ще живеем заедно!

[NoMore]

Благодаря на всички пожелавам ви и на вас скоро да заживеете с половинките си явно повечето имат желание да го направят

[TheBeliever]

Минах през същото преди 2 години, даже и глупава тема си пуснах.

Притесненията ми бяха едно към едно с твоите. Да не си омръзнем, да не се караме за битовизми (неизбежно е, но с разговори и компромиси всичко се нарежда), да не се разочарова от мен и куп още неизразими и, както се оказа, безпочвени страхове.

Няма да те успокоявам и да ти казвам, че всичко ще е наред защото съм свидетелка и на двете крайности. Аз, след някакви си само 6 месеца връзка, заживях с приятеля си и всичко е страхотно. Мои приятели след 4 годишна връзка се разделиха точно защото не се спогодиха като заживяха заедно.

Не искам да те обнадеждавам напразно, не искам и да те плаша. Хубаво е да имаш реален поглед над нещата защото, както сама каза, вие не сте прекарвали и три дни непрекъснато заедно. А едно е да се виждаш с някого за няколко часа на ден и съвсем друго е да ти е в къщата.

[Taam]

Проблемът наистина не ти е главно във външния вид и в неудобните ситуации. Поне за мене не беше де. Трудното идва когато се сблъскат двете ежедневия и навиците ви започнат да си противоречат. Което на пръв поглед изглежда маловажно и преудолимо, обаче в началото си е отчайващо положението :д
Не че ми се е случвало и на мен да живея с месеци при моя де..., ама кажи- речи имаше период, в който бяхме по цял ден на репетиции, от репетиции у тях и от сутринта пак на репетиции, и бля... Сигурно сме си откарали една седмица без да се отделяме почти.
Та най- изнервящите моменти са свързани с малките "провинения". Не ти харесва как прави нещоси, дразни те отношението му към друго нещоси, накрая избухваш, защото ти е направил забележка за трето нещоси и...олеле! Хубавото е ,че наистина няма къде да избягаш и се уравновесяват нещата за по- кратко време. И е така само в началото, докато не се научите да се приемате един друг.Ако се случи де, защото наистина има хора с които можеш и се научаваш да живееш и такива,с които просто няма начин да издържиш. Обикновено си проличава а приори за вторите.

[Josefinne]

Ами , наистина нещата няма да останат същите - или ще станат по-зле или по-добре. Да, ще има един период, в който отношенията ви ще станат много обтегнати, за това трябва много да си говорите за това какво се харесва на другия и най-вече какво не му се харесва и да се помагате взаимно. Мине ли този момент, нещата ще тръгнат

[alice13]

Шубе те е, че нещата стават сериозни. Останалото са глупости. Големия праз, че ще те види сутрин без грим и прическа.

+1.. нормално е да си малко притеснена.. това е нова част от живота ти, една голяма и сериозна стъпка.. но по-добре сега да свикнеш, защото като му дойде времето за семейство и т.н. нали първо ще заживееш с човека до себе си и тогава какво ? пак ли ще си така притеснена.. ако сега го направиш - не вярвам след време, когато се случи това което ти казах, че ще си така притеснена..ако ти е толкова притеснено поговори с него.. може и той да се чувства като теб.. и това, че ще те види без грим и прическа нищо не е.. щом е с тебе и е готов да живеете заедно, едва ли вижда в теб само външното.. по-спокойно.. всичко ще се нареди.. първите 2-3 дни минат ли ще си наистина много щастлива.. айде успех

+++

[xBadxApple]

Дае, казаха ти вече много хора. Не се шашкай толко - или ще потръгне, или не в крайна сметка. Ако потръгне - супер, ако не потръгне, ще си си изгубила времето в дълга връзка за теб, чиято битова реализация е 0.

Макар че аз не мога да загрея напълно порива за живеене заедно на доста млада възраст...Джъст ми.

[Priceless]

Няма нищо страшно, повярвай ми. Моя даже супер много ми се радваше в началото като стана сутрин без грим, прическа и т.н.
Колкото за останалото - мисля, че няма от какво да се притесняваш. Все пак - това са си човещинки.