Проблемът наистина не ти е главно във външния вид и в неудобните ситуации. Поне за мене не беше де. Трудното идва когато се сблъскат двете ежедневия и навиците ви започнат да си противоречат. Което на пръв поглед изглежда маловажно и преудолимо, обаче в началото си е отчайващо положението :д
Не че ми се е случвало и на мен да живея с месеци при моя де..., ама кажи- речи имаше период, в който бяхме по цял ден на репетиции, от репетиции у тях и от сутринта пак на репетиции, и бля... Сигурно сме си откарали една седмица без да се отделяме почти.
Та най- изнервящите моменти са свързани с малките "провинения". Не ти харесва как прави нещоси, дразни те отношението му към друго нещоси, накрая избухваш, защото ти е направил забележка за трето нещоси и...олеле! Хубавото е ,че наистина няма къде да избягаш и се уравновесяват нещата за по- кратко време. И е така само в началото, докато не се научите да се приемате един друг.Ако се случи де, защото наистина има хора с които можеш и се научаваш да живееш и такива,с които просто няма начин да издържиш. Обикновено си проличава а приори за вторите.