Просто исках да чуя едно "извинявай"...

[Josefinne]

Така... Ето и моят ред.
С приятеля ми се от доста време заедно, живеем заедно. Безспорно всеки от нас си има дъски за дялкане, но в момента една от тях се оказа доста остра. Моля за обективно мнение.
Притеснява ме една ситуация, която през времето се повтаря отново и отново - когато нещо стане, той направо нещо ( нарочно или неволно ), което да ме накара да се чувствам зле, аз се дръпвам, сърдя се, така да се каже. Не винаги, за да го накажа, понякога просто ми е гадно. Често той знае за какво става въпрос, но вместо да ми се извини и да каже, че съжалява, той ми се сърди за това, че аз се сърдя и не проявявам разбиране. На мен ми става още по-гадно, омеквам и отивам да се извинявам аз. Говорим, обсъждаме...
Вчера отново се разигра този тезис. Ситуацията е следната:
Говорихме си преди, че трябва да се срещаме с нови хора, да изживяваме нови неща. Та по този повод аз предложих да си поканим гости този четвъртък ( вчера ). Съгласихме се. Разбира се трябваше да почистим преди гостите да дойдат. Като под почистване не разбирайте някакво основно - да се измие коридора и кухнята, да се избърше прах, да се мине с прахосмукачка и с парцал където е по-мръсничко. Той каза, че ще се заеме, защото по принцип е по-свободен ( работи почасово и често от вкъщи, а аз ходя на работа по цял ден ). Беше ми ясно, че няма да мине цялата работа на него, просто защото няма да се сети да мине навсякъде.
Работата е там, че в 5:30 вчера той още не беше започнал ( гостите бяха поканени в 6:30). Аз правих разни рокади и размествания в работата и успях да си тръгна по-рано от работа. Влизам, започвам супер бързо да разчиствам, подреждам, мия съдове, слагам вода на котлона за коктейлите, които бях намислила. Той изми коридора ( без кухнята ) и отиде да си подрежда стаята. Влизам аз - той си седи на компа. Кипна ми, обаче не казах нищо, само взех супер нервно прахосмукачката, за която бях влезнала и започнах да чистя кухнята. Той се разсърди, задето съм си изпуснала нервите. На мен ми стана гадно ( тук сценария просто е 1 към 1), не исках да си разваляме вечерта, отидох и се извиних. Той не пропусна случая да ме насоли, така че да не би да не се почувствам виновна.
Вечерта мина що годе добре, стояхме до късно, гостите си тръгнаха, той си легна, а аз влезнах в банята да си изчистя грима и след около 15 мин и аз си легнах. Галих го, целунах го, той не реагира и реших че спи. Станах да сваля щорите, но едната беше заяла, не успях да я сваля. Легнах си. 2 мин по-късно той стана взе си възглавницата и одеалото и отиде да спи в другата стая, без думичка да каже. Разбира се ми стана ужасно зле, разплаках се, почувствах се изоставена.
Тази сутрин като станах си написах във FB 'Sleepin' alone" и влезнах да се къпя. Като излезнах той дойде, гушна ме и :
- ОО, то се цупи, че спинкало само. Ми, на мен много ми светеше от прозореца.
- Можеше да ми кажеш, а не да ставаш и да си тръгваш. ( спокойно му го казах )
- Ами, аз мислех, че спиш.
- Да бе...
И това е. Кажете ми, аз ли преигравам тук или проблемът не е само в главата ми? Трябва ли да му се обадя, да се извиня или по-добре да не го правя, за да се промени нещо? Искам просто да започне да казва " Извинявай" понякога, да признава, че не само аз греша, а и той.

[SisiStrange]

Познавам хора, които обичат винаги да се изкарат те прави, а ти да си виновна. Много е трудно, но аз не си представям как би могла да го промениш. С разговори, ако си много убедителна (макар че 100% ще намери начин да ти се разсърди), може да има временна промяна, но това си е до характер. Кажи му, че искаш да ти помага повече, защото си пренатоварена.

Това през нощта ми мяза на някакво наказание. Според мен се чувства виновен, става му неприятно и си го изкарва на теб. (или е бил много сънен и не е мислил въобще какво прави)

[Josefinne]

Познавам хора, които обичат винаги да се изкарат те прави, а ти да си виновна. Много е трудно, но аз не си представям как би могла да го промениш. С разговори, ако си много убедителна (макар че 100% ще намери начин да ти се разсърди), може да има временна промяна, но това си е до характер. Кажи му, че искаш да ти помага повече, защото си пренатоварена.

Това през нощта ми мяза на някакво наказание. Според мен се чувства виновен, става му неприятно и си го изкарва на теб. (или е бил много сънен и не е мислил въобще какво прави)

Казала съм му, че трябва да ми помага повече, имаше ефект. Проблемът е, че той няма нищо против да си покани гости и в кочина, но аз имам. Сигурна съм, че въобще не е помислил как ще се почувствам, като стане и си замине от леглото. Почти съм убедена, че не е било и наказание. Обаче не следва ли човек да се извинява дори и за неволните си грешки, ако те са накарали някой друг да се чувства зле?

[babity]

Трябва да си говорите повече. Нещо, което те е издразнило теб или пък него, трябва да си го казвате на момента. Дори можете да направите едно мини скандалче по темата и като приключите с него, да знаете, няма нужда допълнително да си правите на инат след това.

Не мисля, че имаш за какво изобщо да се извиняваш в тази ситуация. За съвместно съжителство, за семейство са нужни двама. И да, неестествено е (поне за мен) мъжът да върти домакинството, но е длъжен да помага в екстремни ситуации. Но понеже е мъж... каквото и да си говорим, няма да гори от нетърпение да развърти парцала из къщи. Следващият път просто си остави по - голям аванс до пристигането на гостите.

[TheBeliever]

Каза, че говорите и обсъждате проблемите. А този обсъждали ли сте го?

Както често казвам мъжете не разбират от намеци. Те са прекалено директни същества, за да се замислят какво всъщност означава твоето цупене. За тях е просто цупене. Така и със ставането от леглото в твоя случай - той въобще не е помислил как ти може да възприемеш това му действие и какви изводи може да си направиш.

Следващия път когато волно или неволно направи нещо, за което следва да се извини кажи му го. Кажи му в прав текст, че постъпката/думите му са те наранили и са те накарали да се чувстваш еди как си. Т.е обсъдете си нещата както винаги, като този път пропуснете частта със сърденето.

[Done]

Моя характер и начин на поведение е много подобен на този на приятеля ти. Когато прекарам известно време с някой и връзката ни стане прекалено, подчертвам прекалено рутинна, изпадам в такива състояния на безразличие и аз. Решението според мен е разговори по темата, както и някакъв начин за внасяне на нещо ново във връзката. Покажи му че всъщност си изтъкана от чувства и емоции и неговото отношение те наранява. При мен работи, защото когато се ядосам става егоист и не ми пука за нищо. Но като ми попремине ми става адски гадно, че съм накарал човека който обичам да страда.

[Adda]

Защо очакваш от мъж да се извинява и то за дреболии. Явно сте си цупльовци и двамата, а е напълно излишно. Ако имаш нужда от извинения, за да се чувстваш пълноценно - кажи му го, но според мен няма смисъл. Не се тревожи, пука му за теб,просто и двамата явно сте по-особени. А ти недей всеки път да търчиш да му се извиняваш без дори да има за какво.

[Zaharinka]

Много познато,повярвай ми,той винаги ще те изкарва виновна за всичко и ще те накара да се чувстваш така сякаш ти си тази,която не е права,тази,която се заяжда,тази,която си изпуска нервите.Имах такава връзка,в момента не сме заедно и това беше 1 от причините,никакво разбиране от негова страна.Тупне се на лаптопа и ти се оправяш сама,даааа,но в 1 момент писва.Ако не разбере с разговори,не знам какво можеш да направиш

[Hilary_]

Човек трудно би се променил колкото и разговора/караници да има .. И все пак се съгласявам с другите преди мен да говориш с него и да му обясниш, че от време на време и той греши и определено би ти станало по - добре ако каже едно "извинявай" ..

Колкото за чистенето - повечето са такива!
Аз не познавам момче/мъж, който да се хване да чисти усилено .. за тях едно измиване на пода е достатъчно ..

и още нещо: аз също не смятам, че е нужно постоянно да му се извиняваш .. може би до някъде той е свикнал така и за това не го прави! Спри да го правиш за щяло и нещяло!!

[Done]

Според мен въпроса изобщо не опира до това кой от двамата ще каже "извинявай". Аз нямам проблем да го казвам, колкото и често да е това, но ако не е искрено каква е ползата ?

[iiordanova]

Мисля,че му се извиняваш за щяло и нещяло. Няма нужда щом и той не го прави.
И бъди сигурна,че те обича. Това,че се държи кофти понякога и се цупи не означава,че не те обича (знам какво казвам!).

[Hilary_]

Според мен въпроса изобщо не опира до това кой от двамата ще каже "извинявай". Аз нямам проблем да го казвам, колкото и често да е това, но ако не е искрено каква е ползата ?

Идеята ми беше да го казва, мислейки го ..

[Done]

Според мен въпроса изобщо не опира до това кой от двамата ще каже "извинявай". Аз нямам проблем да го казвам, колкото и често да е това, но ако не е искрено каква е ползата ?

Идеята ми беше да го казва, мислейки го ..

е тя като се извинява за всичко, дори да не е виновна, да не би да го мисли ?

[Josefinne]

По принцип доста говорим, ясно е, че ще си говорим. Може ли някой обаче да ме посъветва как точно да поставя въпроса, защото " Айде извини ми се най-после" някак си не звучи убедително, а и не е това, което искам. Проблемът е, че когато говорим, той ме обвинява, че не проявявам разбиране. В конкретния случай - не съм проявила разбиране, че на него му се е спяло и затова не казал къде и защо отива. И това е само един от случаите, има още много. Накрая излизам виновна, че не съм разбрала каквото той си е мислел. И аз си се извинявам за това. Обаче как да му кажа, че и той трябва да прояви разбиране за това как аз се чувствам и какво аз мисля. И накрая винаги, ама винаги излиза, че аз съм тая която трябва да се промени, да се реваншира, да разбере, която е постъпила грешно и криво, а той е перфектния.

[Josefinne]

И да, когато се извинявам, мисля го! Не се извинявам за щяло и не щяло!

[TheBeliever]

Обаче как да му кажа, че и той трябва да прояви разбиране за това как аз се чувствам и какво аз мисля.

С точно тези думи.

Обясни му, че разбиране трябва да има и от двете страни, че не е безгрешен и понякога трябва да потърси вината и в себе си. Кажи му, че както ти трябва да се съобразяваш с неговите чувства и мисли така трябва и той да се съобразява с твоите. Защото ако ти станеш среднощ и отидеш да спиш в другата стая без обяснение на него няма да му е приятно. Дали няма да си изпусне нервите ако те помоли да свършиш нещо, а ти си правиш оглушки?Опитай се да го накараш да се постави на твое място и да помисли как би се почувствал ако ти се държеше по неговия начин.

[Done]

Може ли някой обаче да ме посъветва как точно да поставя въпроса, защото " Айде извини ми се най-после" някак си не звучи убедително, а и не е това, което искам.

Защо не му го кажеш точно така както си го написала тук ? Подхода който той прилага е "най-добрата защита е нападението". Т.е за всяко нещо което той прави и знае че няма да ти хареса, си намира оправдание. Покажи му че те наранява, спри да приемаш вината. Трябва да разбере че ти тежи и ако наистина държи на теб да промени нещо. Покажи му как изглежда през твоите очи, опитай се да м покажеш и 3-та странична гледна точка.
Конкретно с примера - той си взима завивиките и отива в другата стая. Да кажем е заради прозореца. Но обясни ли му, че ти е станало гадно, че сутринта си станала и сърцето ти се е свило като не си го видала до теб и т.н. Попитай го това ли заслужаваш, с какво си провокирала такова отношение, неуважение...

[Hilary_]

е тя като се извинява за всичко, дори да не е виновна, да не би да го мисли ?

И да, когато се извинявам, мисля го! Не се извинявам за щяло и не щяло!

[djipsito]

Тва с извиненията е малко деликатно понякога. На мен ми се случи с бившия, то големи приказки бяха как не казвал "Извинявай", трудно му било и не знам си какво, дори на техните не се извинявал ако станело нещо. Да, ама като почна да гафи аз започнах да се държа по-дръпнато, той се опитваше да ме изкарва виновна, а аз му връщах топката, не му обръщах внимание докато се цупеше, а той доста често точно тва целеше и се сърдеше за ебати простотиите, като малко дете.

Един ден карахме сестра му на училище, а докато я обличах нещо ми каза на въпреки и ме обиди, спрях да му говоря и като видя, че няма да мине номера ми се извини. Малко сконфузен беше и личеше, че се срамува.

От тогава почна да ми се извинява, ама почна да гафи още повече и неговото "Извинявай" стана като "Здравей"... За тва внимавай, дори да успееш да промениш тва нещо, може да почне да ти се качва на главата като знае, че винаги ще му прощаваш. Може тва, за което се извинява да е пълна глупост, ама като се насъберат повече глупости в един момент писва и отблъсква..

[Josefinne]

^ Мерси за съветите на всички, бяха ми полезни
За сега поне се сдобрихме, той дойде да се видим в обедната почивка. Поговорихме си , но за други неща. Сигурно по-натам ще повдигна темата за обсъждане ( имам предвид скоро, де, не "някой ден").
А иначе така или иначе му прощавам, предпочитам поне да си получа "извинявай". Разбира, че не е хубаво да го казва, като не го мисли, но не мисля, че е такъв човек. Ще поговоря с него за това.