Така... Ето и моят ред.
С приятеля ми се от доста време заедно, живеем заедно. Безспорно всеки от нас си има дъски за дялкане, но в момента една от тях се оказа доста остра. Моля за обективно мнение.
Притеснява ме една ситуация, която през времето се повтаря отново и отново - когато нещо стане, той направо нещо ( нарочно или неволно ), което да ме накара да се чувствам зле, аз се дръпвам, сърдя се, така да се каже. Не винаги, за да го накажа, понякога просто ми е гадно. Често той знае за какво става въпрос, но вместо да ми се извини и да каже, че съжалява, той ми се сърди за това, че аз се сърдя и не проявявам разбиране. На мен ми става още по-гадно, омеквам и отивам да се извинявам аз. Говорим, обсъждаме...
Вчера отново се разигра този тезис. Ситуацията е следната:
Говорихме си преди, че трябва да се срещаме с нови хора, да изживяваме нови неща. Та по този повод аз предложих да си поканим гости този четвъртък ( вчера ). Съгласихме се. Разбира се трябваше да почистим преди гостите да дойдат. Като под почистване не разбирайте някакво основно - да се измие коридора и кухнята, да се избърше прах, да се мине с прахосмукачка и с парцал където е по-мръсничко. Той каза, че ще се заеме, защото по принцип е по-свободен ( работи почасово и често от вкъщи, а аз ходя на работа по цял ден ). Беше ми ясно, че няма да мине цялата работа на него, просто защото няма да се сети да мине навсякъде.
Работата е там, че в 5:30 вчера той още не беше започнал ( гостите бяха поканени в 6:30). Аз правих разни рокади и размествания в работата и успях да си тръгна по-рано от работа. Влизам, започвам супер бързо да разчиствам, подреждам, мия съдове, слагам вода на котлона за коктейлите, които бях намислила. Той изми коридора ( без кухнята ) и отиде да си подрежда стаята. Влизам аз - той си седи на компа. Кипна ми, обаче не казах нищо, само взех супер нервно прахосмукачката, за която бях влезнала и започнах да чистя кухнята. Той се разсърди, задето съм си изпуснала нервите. На мен ми стана гадно ( тук сценария просто е 1 към 1), не исках да си разваляме вечерта, отидох и се извиних. Той не пропусна случая да ме насоли, така че да не би да не се почувствам виновна.
Вечерта мина що годе добре, стояхме до късно, гостите си тръгнаха, той си легна, а аз влезнах в банята да си изчистя грима и след около 15 мин и аз си легнах. Галих го, целунах го, той не реагира и реших че спи. Станах да сваля щорите, но едната беше заяла, не успях да я сваля. Легнах си. 2 мин по-късно той стана взе си възглавницата и одеалото и отиде да спи в другата стая, без думичка да каже. Разбира се ми стана ужасно зле, разплаках се, почувствах се изоставена.
Тази сутрин като станах си написах във FB 'Sleepin' alone" и влезнах да се къпя. Като излезнах той дойде, гушна ме и :
- ОО, то се цупи, че спинкало само. Ми, на мен много ми светеше от прозореца.
- Можеше да ми кажеш, а не да ставаш и да си тръгваш. ( спокойно му го казах )
- Ами, аз мислех, че спиш.
- Да бе...
И това е. Кажете ми, аз ли преигравам тук или проблемът не е само в главата ми? Трябва ли да му се обадя, да се извиня или по-добре да не го правя, за да се промени нещо? Искам просто да започне да казва " Извинявай" понякога, да признава, че не само аз греша, а и той.