Цитирай Първоначално написано от marin4itu
Аз имам връзка от разстояние и след около месец ще живея с приятеля ми. До момента сме заедно от година и 3 месеца, да, малко е, но само ние си знаем какво ни е било. Във всеки удобен момент по влаковете, всеки почивен ден гледаш да прекараш с любимия човек. Откакто съм с него е едно постоянно пресмятане на дните. А когато го прегърна посрещайки го или слизайки от влака, краката ми омекват. Цениш всяка секунда, всяка целувка, всяка прегръдка. Ние живеем заедно и то самото начало, при нас го нямаше това излизане по кафета, за да можем да се видим. Ние излизаме, но се прибираме заедно. Както сме били по половин месец заедно, така и сме се виждали за по 1 вечер на седмица. И колкото и да ни се спи, не сме спали, за да сме заедно. Щастлива съм с него, щастлива съм, че не сме някакви слабохарактерни хора и издържаме и вече сме съвсем на финала и нямам търпение дам заживея окончателно с него.

Малко се отплеснах, но човек, който не е изпитвал такива чувства, не трябва да има мнение за връзките от разстояние. Защото срещнеш ли човека, с когото се чувстваш добре, няма значение от къде е.
в момента и аз имам такава връзка и разбирам всичко което казваш,защото само ние си знаем през какви неща сме минали .. толкова ужасни неща са се случвали,можех да го загубя завинаги .. и като казвам завинаги не говоря заради изневяра или разни такива , ами щях да го загубя в буквалния смисъл. Така,че само тези,който имат такава връзка могат да разберат всичко,което казваш