Твоето не е влюбване, а мания. Приличаш ми на пристрастен човек. Лекувай това нещо не, както пише по форумите/блоговете/тв т.е. не го лекувай като разбито сърце, а като зависимост.
Сигурен ли си, че тя е нон стоп там, където си ти или просто подсъзнателно я търсиш и излизаш все по време и на място, където има вероятност да я видиш?

Самонараняваш се и това само по себе си е странно, защото попринцип филмирането и мазохизмът са женски черти. Ти си превърнал драматичността на несподелената ти любов с едно момиче (вероятно съвсем обикновено момиче с нищо по-различно от останалите) в хоби.

Това, че си започнал да излизаш с други е похвално. Но защо продължаваш да налагаш образа и върху новите момичета? Това не е несъзнателно и можеш да се спреш. Не ти ли е грам интересно какви нови и интересни неща можеш да откриеш някъде другаде, където ще си желан? Или теб ти харесва да си в някаква унизена форма на страдание?

Видях, че при мен тъгата и самотата най- ми отиват
Ей това ми се наби от целия ти пост. Нагоре мисля, че обясних защо.

Моят съвет е да спреш по един или друг начин да търсиш тези срещи с нея, в които тя не те поглежда, а ти си слагаш сол в раната. Отдели се от какъв да е контакт с нея. Спри да гледаш на нея като на някаква недостижима божествена цел, все едно е твоя тотем. Приеми я за лесно заменимо, нормално, обикновено момиче. И си потърси друга. Като я намериш, спри да сравняваш двете, изкуствено прикачайки на първата изключителни качества, които са непосилни на новото момиче. Дай шанс на заместителката. Не ползвай наркотици - абсолютно безсмислено е. Вместо да обмисляш и да добавяш нови щрихи на тази странна история, се опитай да си запълниш времето с нещо полезно, за да се чувстваш значим и да откриеш смисъл. Работи нещо. Занимавай се с някое странно хоби. Научи нещо ново. Ако щеш помагай на хората. Това ми е съвета.