Знаете ли, че не издържам повече...ПОМОЩ ПОМОЩ ПРОВИКВАМ СЕ

[nqkafsi_tam]

"ПОМОЩ ! ! ! ПОМОЩ ! ! !
НЯКОЙ ЧУВА ЛИ МЕ?"
е емоцията, която ме гони.
В търсенето на истината, в търсенето на любовта, разбрах, че както казва Айнщайн "Всичко е относително." или както казваше Минчо Празников "Днес може да вали, може и да не вали.", в този ред на мисли
"Може и да я намериш, може и да не я намериш." . Добре супер т'ва си е чисто 50 на 50 шанс, кажи-речи, всеки втори е успешен. Супер!
ВСЕКИ ВТОРИ ПЕЧЕЛИ ЧОВЕЧЕ! 'Та да оставим простотията на страна...
Имам сериозен проблем, изключително сериозен и до такава степен разраснал, че позитивното мислене, единствено ми вреди, а негативното ме убива. Опитвам се да намеря решение на един въпрос, а именно:
"Как да забравя, жената, която обичам?"
Четох книги, четох списания, четох статия в онлайн блогове, в онлайн сайтове, говорих с приятели, говорих с непознати, дори говорих и със себе си. Осъзнах, че трябва да говоря с нея, споделих и за моите чувства, но знаех, че тя няма интерес към мен, че не и допадам, че не ме харесва, че не ме счита за приятел, че не ме обича, че не ме иска, че дори не съм и поне малко симпатичен, че тя си има приятел, че предпочита да бъде сама, отколкото да бъде с мен и още хиляди "че-та", въпреки това не загубих смелост казах и го. Уви тя не ми повярва, дори си спомням точните думи, като ги чуя нож ме пронизва през гръдния кош, а сърцето ми спира. Казах и да го забрави и че може би така е по-добре, тя ме блокира, игнорира и не ме погледна в очите за доста дълъг период. Съдбата беше на моя страна и бяхме свързани с общи събития и се виждахме почти всеки ден. Не можех да я погледна в очите повече, просто не можех бях наранен, бях изгубил и последната капчица достойнство, защото бях казал тези думи,
чувствах се глупаво през цялото време, спрях да вярвам на себе си, казах си единствения лек е новата любов и в този ред на мисли... започнах да излизам с други. Никоя не беше достатъчно добра, никоя не беше тя и въпреки всичките си усилия, който хвърлях отново тя беше поставена на първа позиция в моя топ 10. Започнах да търся алтернативи да тренирам различни спортове, да се занимавам с музика, да излизам всеки ден с приятели, просто да нямам време да мисля за нея... Но всеки път, тя идваше в съня ми... казах си може би трябва да опитам някакви наркотици може би това ще начина, получава се но ефекта е прекалено слаб, а понякога просто ми засилва желанието да направя някоя глупост, а прекалих вече достатъчно. Минаха месеци, кажи речи половин година, тя отново ми проговори, едно здравей ми преобърна стомаха и сякаш бях нов човек,
започнах отново да мисля за нея и цялата работа по забравянето сякаш не беше минавала изобщо. Имах една цел тя да бъде щастлива.
Видях, че при мен щастие няма, за това и нарочно се дръпнах. Видях, че при мен тъгата и самотата най- ми отиват и реших да не и преча.
Спрях да слушам мозъка си и оставих сърцето да взима важните решения, уви където бях аз и тя беше там, не знам как да ви го обясня, излизам някъде и срещам нея, тя естествено не ме вижда и ме подминава, аз не се обаждам и така. Ден след ден, все така близко, а така далеко. Осъзнах, че след всеки изминал ден аз губя нея, губя и себе си. Защото не следвам целите и мечтите си, защото не знаех къде е тази граница на позволеното, 3 пъти и казах едно и също нещо кажи речи и трите пъти ефекта беше същия пълен ИГНОР. Досаден, лепка, и всякакви такива подобни, това не съм аз, знаех го и сега го знам. Признавам, че има и други жени, които са много по-добри от нея, които искат да са с мен, но всичко в мен крещеше и все още крещи нейното име. Казвах си мога без нея! Казвам си мога без нея! И ето мога и съм,но просто искам да се застрелям.
Разбирам, че след цялата тази каша и липса на интерес, липсва здрава основа, за изграждане на някакво бъдеще, че каквото и да стане то няма да бъде вечно, нито с дълъг живот, дори няма да бъде живо. Защото аз умрях, в деня, в който тя ми каза тези думи. Защото направих най-трудното преодолях себе си и й го казах.
Но всички казват: " Раждаме се и умираме, трябва да продължаваме."
Аз продължих, но назад. Започнах да гледам на тази нелепа случка, като на нещо огромно, обмислях къде сбърках и на края си казвах "КАКВО НАПРАВИХ, ЗАЩО ГО НАПРАВИХ" и още "ТОВА ЛИ Е ЛЮБОВТА, ДА ДАДЕШ ВСИЧКО ОТ СЕБЕ СИ, ДА ДАДЕШ СЕБЕ СИ, ДА НЕ ИСКАШ ДРУГА, ДА ДЪРЖИШ НА НЯКОГО, НА КОГОТО НЕ МУ ПУКА"

Гледах много филми, четох много неща, говорих с много хора, потърсих и професионална помощ. Всички ми казваха едно и също с различни думи : "МЛЪКНИ! МОЛЯ ТЕ СПРИ ДА ГОВОРИШ! ТИ СИ ОТКАЧЕН! ВЪРВИ СИ ТЕГЛИ КУРШУМА ПРАВ СИ НЯМА СМИСЪЛ!"

Погледнах се в огледалото и не се харесах, това не бях аз, и това което имах предвид, когато и го казах, някак си тя не го разбра правилно или може би аз го казах грешно използвах думи, а не действия.
Любовта е опасна за моето здраве, готов съм на всичко за хората, които обичам, готов съм на всичко и давам всичко за тях. Те го знаят,
те го ценят.
Отново замислям се дълбоко, поемам въздох и се питам до кога?
До кога ще продължавам така, лично вие може да проверите колко теми съм изписал тук точно за този мой проблем и въпреки, че вече не съм много тинейджър, а млад мъж аз се обръщам към вас с обръщението: "МОЛЯ ПОМОГНЕТЕ МИ!"
Има ли човек, който може да ми каже:
"ИМА ЛИ СМИСЪЛ, КОГАТО НЯМА ЗНАЧЕНИЕ?"

Друго какво да ви кажа освен да ви БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО, ще се радвам да ми напишете по някой ред, било то и критика.

Жестокостта е част от динамиката, динамиката е основния мотив, който кара живота никога да не спира, а да продължава напред.Разликата между добрия човек и лошия човек е в цената, качеството е същото, срока на годност зависи от датата на раждане и от средата на съхраняването на човека.

И така аз и тя вече нямаме нищо общо, освен миналото ама както ви казах миналото не важи нали е минало, ама се помни пак,
кажете ми как да продължа, когато не мога.

[Auriss]

Пропиля ми 30 минути от живота за да ти изчета всички постове във форума. Много са ми минали през ръцете - нямам опит с момичетата.
Друсам ,пия и пуша - по принцип съм доста сдухан.
Не мога да я забравя - супер често сменям обекта на привързване...
...и така нататък.

Честно ми кажи - тролиш ли ? Ще си най-методичният трол ,който съм виждал (чак от 2007г до сега да постваш ... ).

Ако пък НЕ тролиш - първоначално ми стана интересно (то затова и ти зачетох постовете) ,но в последствие първоначалното ми мнение ,че си доста зрял по отношение на разбиранията си за света ,се обърна на 180 градуса. Дано не ти прозвучи като опит да те обиждам ,но нещо с психиката ти не е наред.

Едит : глупав съм. Уж щях и да ти драсна по въпроса.
http://www.teenproblem.net/f/viewtop...light=#8142970
Това е от скоро. Приемаме го за актуално. Някои биха ти казали ,че прекалено много мислиш ,а прекалено малко живееш. <- дали го приемаш като адекватен съвет си преценявай сам. За мен не е.
Струва ми се ,че не си се научил да приемаш нещата ,които просто не можеш да промениш.

[nqkafsi_tam]

Обичам да съм наясно със себе си, защото това е единственото нещо, което човек контролира, когато го изгубим живеем в хаус...= саморазрушение, деградация.
Живота ни е пътуване, учение и незнам си още к'во идеята е че трябва да бъде изграждащ, да се развива, а не да приемаме дадености чути или прочети, а сами да ги открием. както и да е
Някой неща не мога да ви ги обясня сега, защото сами трябва да ги разберете. Станете на 30 и прочетете тази история. Станете на 50 и отново я прочетете след всяка изминала година (натрупан опит) виждаме по-добре кое е най-важното, кое е най-истинското, не случайно Любов е заглавието на този форум

[oasis]

"Има ли смисъл, когато няма значение?",
//явно този въпрос много ти харесва, дай няква точна дефиниция на "смисъл" и "значение", щото аз по-малоумна изтъркана и тъпа фраза от тази не знам.
Интересно не си имал връзка с тва момиче, но я обичаш, така ли?
Кое по точно в нея обичаш?
Аз освен заучени фразички и клишета в тая тема не прочетох, толкова ли мислиш, че са ти извисени "разсъжденията", че чак като станем на 30 и 50 да седнем да ти четем пубертетските работи / и още по жалкото е, че явно не си в пубертета, а си си останал с тва мислене/

[SisiStrange]

Твоето не е влюбване, а мания. Приличаш ми на пристрастен човек. Лекувай това нещо не, както пише по форумите/блоговете/тв т.е. не го лекувай като разбито сърце, а като зависимост.
Сигурен ли си, че тя е нон стоп там, където си ти или просто подсъзнателно я търсиш и излизаш все по време и на място, където има вероятност да я видиш?

Самонараняваш се и това само по себе си е странно, защото попринцип филмирането и мазохизмът са женски черти. Ти си превърнал драматичността на несподелената ти любов с едно момиче (вероятно съвсем обикновено момиче с нищо по-различно от останалите) в хоби.

Това, че си започнал да излизаш с други е похвално. Но защо продължаваш да налагаш образа и върху новите момичета? Това не е несъзнателно и можеш да се спреш. Не ти ли е грам интересно какви нови и интересни неща можеш да откриеш някъде другаде, където ще си желан? Или теб ти харесва да си в някаква унизена форма на страдание?

Видях, че при мен тъгата и самотата най- ми отиват

Ей това ми се наби от целия ти пост. Нагоре мисля, че обясних защо.

Моят съвет е да спреш по един или друг начин да търсиш тези срещи с нея, в които тя не те поглежда, а ти си слагаш сол в раната. Отдели се от какъв да е контакт с нея. Спри да гледаш на нея като на някаква недостижима божествена цел, все едно е твоя тотем. Приеми я за лесно заменимо, нормално, обикновено момиче. И си потърси друга. Като я намериш, спри да сравняваш двете, изкуствено прикачайки на първата изключителни качества, които са непосилни на новото момиче. Дай шанс на заместителката. Не ползвай наркотици - абсолютно безсмислено е. Вместо да обмисляш и да добавяш нови щрихи на тази странна история, се опитай да си запълниш времето с нещо полезно, за да се чувстваш значим и да откриеш смисъл. Работи нещо. Занимавай се с някое странно хоби. Научи нещо ново. Ако щеш помагай на хората. Това ми е съвета.

[Josefinne]

И ти очакваш да ти мине за 2 месеца? Не става така. Понякога минават години. Аз понякога все още мисля за момче, с което скъсахме преди повече от 5 години. Какво да кажа?! С времето става по-лесно. Просто трябва да си го набиеш в главата и да чакаш търпеливо. Но това, което може би е най-важното тук и където виждам грешка е, че може би ти сам не искаш да я забравиш, да минеш напред, да я изкараш от ума си. Самобойкотираш се по този начин. И не става един ден или една седмица да си казваш " Не я искам , искам да бъда сам със себе си, защото тя ми е донесла повече нещастие, отколкото щастие". Трябва всеки ден по много пъти, всеки път, когато се сетиш за нея. Всеки път. Ако трябва - години наред!

[nqkafsi_tam]

Да е прави сте! Благодаря
Но грешите за всичко, както и аз, както и всички останали...
Някой ден обещавам да се доизкажа, но не сега

[NomNomNom]

Ела да ме хванеш за кура, поне нещо полезно да свършиш.

[Zarity]

Много дълго тва нещо...

[shoael]

Знам, че тази тема е поредната безсмислена идиотщина на вече пораснал човек с инфантилно мислене, който вътрешно знае, че има много проблеми и много психични травми, но като си излее душата /която е като низ от думи в ДВЕ ИЗРЕЧЕНИЯ/ в Е*АТИ ДЪЛГИЯ РОМАН ще си избие комплексите, защото знае, че нищо няма да му разберем. Чувстваш ли се добре като хората нищо не ти разбират!? А чувстваш ли се добре като ти кажа didn't read, lol! ?

[babity]

Какъв млад мъж си бе? Аз пишех такива теми на 14. И някой преди мен го каза много правилно. Хабиш си времето с една мания, анализирайки защо тая мадама е пръднала днеска 3 пъти и дали случайно е било насочено към теб, вместо да го удариш на живот. Само не разбирам как не ви стана ясно, че колкото повече анализирате всичко, толкова по - тъпо ще ви е. Съдбата обича смелите! Клиширано, но е така. Ако не успяваш да се пребориш бързо и ефективно с проблемите си, ако не си гониш личните мечти (и ако те са свързани само с любовта, значи си по - тъп, отколкото си мисля), ако не се бориш сам за себе си, а за някакво супер условно и висящо бъдеще заедно с някой друг... еми честито! Животът ти винаги ще си остане точно толкова гаден, колкото е в момента.

[SisiStrange]

Да е прави сте! Благодаря
Но грешите за всичко, както и аз, както и всички останали...
Някой ден обещавам да се доизкажа, но не сега

Ей с това ми загуби вниманието. Тия "загадъчни" изказвания обикновено значат, че и ти не знаеш за кво си изписал всичко това и сега съветите не ти се четат.

[NoMore]

Ти казваш, че всички грешим ми да ти кажа само ти грешиш! Ти не си добре и трябва да посетиш някой друг лекар. Твоето е мания и това което си написал е чак смешно! На колко години си? На 18? Каква е тази жена дето не можеш да живееш без нея? Пфф ти някога бил ли си с нея? Разбирам да сте били дълги години заедно.... и деца да имате тогава бих ти разбрала темата ама сега... Ще има още хиляди дето ще те разкарват и всеки път ли ще се вманиачаваш така? Върви си пусни един студен душ и намери някой друго маце докато си още млад и си живей живота вместо да пишеш такива глупости по форумите! И не ми казвай, че греша, защото съм убедена,че съм права И запази тези размисли и страсти за теб, защото виждам, че се опитваш да бъдеш интересен, но не ти се получава

[peace95]

нещо в този пост ме накара да се замисля и ми развали настроението , няма какво да ти кажа , някои ще кажат :"Разбирам те , но продължи напред !" , но не те развират , защото ти сам не се разбираш , това , което чувстваш е по - силно от цялото ти същество май , май и не мога да се сетя има ли лек за разбито сърце , който да не си пробвал .. Намери още начини да си помогнеш сам ..

[Arterranes]

[slicky]

[ilia_92]

Ти си поредното доказателство, че "От много акъл, файда няма". Стой си нещастен, сам знаеш че никой от нас не може да ти помогне.

[music12mims]

Ти определено си влюбен в това момиче според мен... Евалата че си и казал какво чувстваш! Разбирам че тя за тебе е от голямо значение..може би тя е най-важна за тебе, но понякога човек трябва просто да се откаже от желанията си (в случая от нея).. И се чудиш как? - еми звучи банално, но ВРЕМЕТО ЛЕКУВА ВСИЧКО... Преди когато и аз бях разочарована и ми казаха това- не повярвах, но се убедих... И все пак би било полезно да ограничаваш каквито и да било мисли, свързани с нея... Накрая ще спреш на мислиш за нея и ще срещнеш споделената любов...И все пак не забравяй, че има и по-важни неща...няма смисъл човек да се увлича толкова в любовта...