Срамът-начини за справяне с него,мнения,препоръки

[withdrawsmoke]

Безспорно срамът е онова което много често ни пречи да извършваме привидно нормални неща в нашето ежедневие,било то да заговорим непознат/а на улицата , да кажем на някой/я че имаме чувства към него/я , да излезем на среща с момиче/момче.
Форумът е пълен с менния по темата но правя тази тема за да можем най-после да обобщим всичко в едно, по опитните (зрелите) който отдавна са преудоляли неудобството на гореизброените ситуаций, нека споделят начина по който са успели , мненията и препоръките си.
Основната цел на темата е да не се пълни форумът ежедневно със едни и същи въпроси от рода (как да я/го заговоря , как да му призная чувствата си и подобни.... ) Вярвам че темата би била полезна ако се развие в правилната насока,така че повече обяснения са излишни. Е вие сте :

[antifashionshit]

трябва просто да опитваш. колкото повече действаш, въпреки срама, толкова повече виждаш, че няма нищо страшно.

[LambOfGod]

Пиеш няколко бири и няма срам...
Ставаш на една определена възраст и няма срам...
Осъзнаваш колко си готЕн/умен/хубав и няма срам...

[slunchoobs]

еми той не може да се преодолее ! просто на някой хора им е малко самочувствието/нямат такова ии се депресират с мисълта ( той,тя ще ме отреже , ще ми е смее ии т.н) аз самочувствието си го имам ноо поне е с покритие ии не ма е срам даа заговоря някои !

[cigarettekisses]

срамът идва от това,че прекалено много търсиш одобрение от другите и обмисляш прекалено много всяко действие,постъпка и дума в следствие на това. (даже в психологическите книги го пише,пък и аз сама се уверих в това.)
а това,че се притесняваш за "да заговорим непознат/а на улицата , да кажем на някой/я че имаме чувства към него/я , да излезем на среща с момиче/момче." е защото нямаш достатъчно самочувствие.
самочувствието е да вярваш в себе си и че можеш нещо,че можеш да се справиш.

[uFko]

По принцип, незнам как се маха срамът. Просто си казваш "това трябва да го направя" и го правиш. Аз преди 8 месеца бях страшно срамежлив. И по принцип нямах мн самочувствие. По принцип съм много контактен, но това да поканя момиче на среща? ОМГ, до тогава не си го представях. Но просто едно момиче в даскало доста ми хареса, и си казах "Срам, не срам, ще я поканя на кафе"... Постоянно си мислех че ще ме отреже, но не и от тогава 7 месеца сме заедно, и супер много съм се променил. Няма вече срам, имам си самочувствие(с покритие ест), и така.. Просто пренебрегваш срама и действаш. Знам в началото на всеки е много трудно, но веднъж преодолееш ли го срама, се чувстваш супер. Забравяш срама, и действаш !!!

[GrippingBosh]

Срамът не е нещо ,с което не можеш да се справиш.Всичко е в умът и вътрешната нагласа.При какъвто и да е проблем трябва да се спреш и да се запиташ - "Има ли реално погледнато от какво да се притеснявам ? единственото ,което може да стане с 1 момиче е да те отреже "Е ,и ? С това свършва щастието ми и живота ми? "Да бе За срещата с противополжният пол не виждам какво има притеснително ,вие просто се запознавате в по-близък план ,опознавате се ,прекарвате повече време заедно Целта е диалог ! Не ,монолог ! Когато 1 момиче е излязла с теб на кафе ,явно не си й безразличен ,но бива да си правиш илюзии ,че веднага нещата ще се получат.

[Sh@d0w]

Срамът не можел да бъде преодолян хаха

Просто хората,които се срамуват,често твърде много мислят и се вкарват в какви ли не филми за нищо.

Какво толкова срамно има да заговориш непознат на улицата?Надали ще го видиш някога пак,ако си от голям град и какво ти пука воъбще какво ще си помисли за теб?

Същото е и със признаването на чувства на момиче.Какво толкова се стягате не мога да разбера-признаваш и чувствата си и или ти откликва и печелиш или не,но не губиш нищо и пак си в същото положение.

Какво толкова се срамувате,не знам.