Билет за вчерашния влак

[JustaLittleKid]

Отпечатъкът от твойте длани
пари кожата ми пак
и болят ме стари рани,
чакам вчерашния влак.

Блянове се раждат и умират
в моето самотно чакане,
хората дори не спират,
бързайки да хванат влака си.

В ръце държа билет-
стар билет, билет за никъде.
Все един познат сюжет...
Щастието е вече минало.

[LadyDi]

Куца му малко ритъма тук-там, но като замисъл е прекрасно!

[JustaLittleKid]

Къде точно?
Иначе.. благодаря.

[LadyDi]

В последната строфа.
"Щастието е вече минало" някак просто не ми седи.
Възможно е да не мога да го прочета правилно.

[JustaLittleKid]

Права си, но доста често ми се случва да забия на последния ред и да го "запълня" с каквото ми дойде и затова се получава така

[iiordanova]

Харесва ми много,но наистина накрая "Щастието е вече минало." не ми се връзва. Може би поне ще звучи по-добре "Щастието е вече отминало."

[LadyDi]

Харесва ми много,но наистина накрая "Щастието е вече минало." не ми се връзва. Може би поне ще звучи по-добре "Щастието е вече отминало."

По-скоро:
В ръцете СИ държа билет.
Стар билет, билет за никъде.
Все един познат сюжет.
Щастието МИ е вече минало.

[xBadxApple]

Аз за ритъм няма да говоря, тя Ди знае при мен как е, но наистина е сладко. И минималистично някак.

[icebulllet14]

Прави са. Има тук там някое разминаване, но наистина е прекрасно .. Грабна ме още от първия стих