Хладна нежност



- Обясни ми какво става. – продължих нервирана.
Той се изправи и започна да ме целува. Започнах да се отпусках към леглото и той след мен. Усещах как ръката му бавно се спускаше по тялото ми и по същия нежен начин се връщаше и ме докосваше по лицето. Продължаваше да ме целува и да съблича горнището което ми даде. Движехме се в синхрон с водното легло. Но спря и ме погледна за момент. Усетих,че това е подходящото време да сваля фланелката му. Хванах крайчетата и я дръпнах. Той вдигна ръцете си,дръпнах я и я хвърлих на пода. Наведе се и продължи да ме целува. Почувствах някава топлина. Това бяха ръцете му,които пъхна под блузката ми.Леко хвана талията ми и бавно продължи на горе. Обхвана сутиена ми и тръгна към гърбът ми. Повдигнах се леко,за да може да го разкопчае,но в този момент той спря, изправи се и се отдръпна от мен. Не знаех какво става.
- Аз ли направих нещо ? – попитах объркана и уплашена.
- Не, не, не ти не си виновна аз съм виновен за всичко – каза той някак си разтревожен.
- Какво се е случило? Искаш ли да ми разкажеш ? - попитах аз загрижено.
Седнахме по на вътре в леглото и той започна:
- Няма да ти хареса това,което ще ти кажа,но по – добре да го разбереш по – рано.
- Притесняваш ме,говори направо. – казах и продължих да слушам.
- Занимавам се с много лоши неща... – каза той,но не го оставих да довърши.
- Знам с подреждане на консерви – пошегувах се аз.
- Ще ме оставиш ли да довърша? - попита той сериозно.
- Добре де извинявай – казах аз и млъкнах.
- Това което ще ти кажа е много сериозно и каквото и да става не трябва никой да разбира. Няма да ти хареса особенно и ще те разбера ако решиш да не се виждаме повече,но трябва да го знаеш. Започнах преди няколко месеца да превозвам наркотици и скоро се случи нещо по-лошо...
Когато каза това аз не знаех какво да кажа и да казвам ли изобщо нещо. Той каза „наркотици”. Как точно той ще се занимава с това. Добър е.не е като другите горили,които се занимават с това. Така наречените „мутри” с голите глави и дебелите накити по вратовете им. Докато всичките тези неща минаваха през главата ми той продължи:
- Накараха ме да убия човек. Не исках,но нямах друг избор. И щом един път се е започнало ще продължи. Тези хора не мислят,а направо действат или ще правя каквото ми кажат или бързо ще ме оставят в някоя гора с куршум в челото. Не знам дали ще продължим да се виждаме така както до сега, забелязвам,че започват да ме следят и не искам да ти се случи нещо заради мен. Ако изобщо решиш че ще продължаваме.
Аз определено останах без думи след цялата тази информация. Единственото,което можех да попитам беше защо е започнал да го прави, като знае какви ще са последиците а той само отговори:
За пари за какво може.
Този отговор ме потресе още толкова. Като на лента минаха всичките ни срещи как и за момент не съм забелязала,че нещо не е както трябва. Усетих как от очите ми започнаха да капят сълзи. Той подаде ръката си и ги избърса, но те не спираха. Седеше срещу мен и ме гледаше загрижено,а аз всякаш не можех да мръдна. Гаджето ми е убиец. Каква прекрасна новина. Даже и наркотици. Дали можеше да е по-лошо?Съмнявам се. Казах му, че става късно и трябва да се прибирам и тръгнах бързо към вратата. Той тръгна по мен и преди да отворя вратата ме попита дали ще ме види пак. Аз застанах с лице към врата без да се обръщам към него и сълзите ми започнаха все по- често да падат. Поех дълбоко дъх и излязох. Нямах време да чакам ансансьора и затичах по стълбите. Излязох на вън и имах чувството че нещо ме задушава.Опитвах се да си поема въздух,но не успявах. Затичах се към вкъщи. Бутах се в хората,нямах намерение да чакам светофарите да светят зелено и направо пресичах. На поредното пресичане само чух как силно титкане се приближаваше с бърза скорост към мен и чух как някой се развиква. Хората ме гледаха и се чудеха какво ли ми се е случило. Едва ли някой ще може да разбере на истина какво ми е в този момент. Но не слушах и не виждах нищо тичах на някъде и се надявах да е към вкъщи. След няколко минути безцелно обикаляне се озовах пред блока ми. Пред входа където толкова вечери ме изпращаше със хиляди целувки и нежни прегръдки. Където ме гледаше в очите и исках да продължава вечно. А сега стоя сама в тъмното на нашето място и повтарям всяка негова дума в ума си и не мога да повярвам,че наистина той ми каза такива неща.