Върнах се в стаята си и съм заспала. След няколко часа ме събуди аромата от вкусните гозби на мама. Станах и тръгнах към кухнята. Tя беше приготвила толкова много неща,всякаш футбулният отбор ще идва на вечеря. Имаше всякакви вкусотиj.Исках да си взема една хапчица,но майка ми ми се скара и каза,че точно ги е наредила за вечерята и после ще ям. Погледнах я някак убидено,че пренебрегва собственото си дете заради някакъв гост. Но нищо, отидох да се преоблека и чаках да дойде. Звънна се и изтичах към вратата. Когато отворих той стоеше пред мен с прелестната си усмивка и цветя. Подаде ми едните.Бяха красиви червени рози,които ухаеха великолепно. Поканих го да влезе.Майка ми и баща ми също дойдоха да го посрещнат. Подаде другия букет с лилиуми на майка ми ,при което тя много се зарадва. След това тръгна към баща ми.Хванаха ръцете си,запознаха се и му подаде бутилка марково уиски. Родителите ми бяха очаровани.Радваха се на подаръците си ,запознаха се с него и побързаха да го поканят да седне на масата,че щяло да изстине.Когато отидохме в кухнята майка ми беше наредила още неща от последния път когато видях масата. Той седна до мен, а родителите ми срещу нас.Баща ми въпреки хубавия подарък го гледаше някак страшно,всякаш пазеше малкото си момиченце,а майка ми не можеше да събере усмивката си и веднага започна с въпросите:
- Е Николай?
- Може да ми викате Ники – прекъсна я той и се усмихна.
-Добре Ники с какво се занимаваш?
Когато изтреля този въпрос и двамата се стаписахме.Той мълчеше и леко се обърна към мен. Казах първото нещо,което изникна в ума ми:
- Той е охрана,мамо.
- Какво охраняваш?
- Охранява някакви важни хора,който обикалят разни места и той ги превозва.
- С какво се занимават тези хора?
- Разни сделки, документи и други скучни работи – каза той и ме погледна.
Майка ми явно беше доволна от отговора и продължи с другите въпроси:
- Ти на колко години си?
- На 20.
- Колко дива бях аз на 20. – засмя се майка ми и се обърна към татко.
Той се зарадва на това,което тя каза и леко се засмя и отново продължи да гледа сериозно.
- Къде живееш? – мама продължаваше да го измъчва с въпросите си.
Аз не издържах на любопитството й и казах:
- Престани да питаш толкова много,измъчи го.
- Няма нищо – каза той и ми се усмихна. – Живея в Лозенец,госпожо.
- Оо,недей да ми викаш „госпожо”,още съм млада. – засмя се майка ми.
Гледах баща ми колко е сериозен и не знаех какво да му кажа.Мама се забавляваше с нейните въпроси,а той просто гледаше и мълчеше. По едно време осъзна,че няма нужда от тази сериозност и леко засмян каза:
- Май е време да пробваме подаръка. – и взе бутилката от Ники.
Когато я отвори леко я приближи до носа си и направи такава физиономия, всякаш си каза „това нещо е божествено”. Майка ми донесе чаши сложи пред баща ми и пред Ники,но той каза:
- Аз не мога да пия с колата съм.
Баща ми го погледна учуден от това колко е примерен и сипа малко в чашата си. Разлюля леко чашата и я приближи до устата си. Когато отпи остана много очарован.
- Имаш добър вкус,момче – каза той и му се усмихна доволен.
- Радвам се,че Ви харесва.
- Мисля,че вече не трябва да си говорим на Вие,приятели сме си.
Когато баща ми каза това направо ми олекна.Пролича си,че и на Ники му стана по-спокойно и се отпусна. Всичко вървеше добре-говорехме, смеехме се майка ми разказваше разни случки от бебешките ми години. Какви пакости съм правила и какви ли думички съм казвала. Беше забавно докато телефонът му не звънна и аз изтръпнах. Това явно беше новата му задача, нова поръчка...