Прочете съобщението и усетих че изгуби веселото си настроение,но гледаше да не го показва а само каза:
- Всичко беше страхотно,но аз ще трябва да тръгвам.
- Толкова бързо? – каза майка ми.
- Остави момчето да си върши работата – защити го баща ми.
- Яденето беше много вкусно, прекарах много хубаво и съжалявам,че ще трябва да ви оставя. Само искам да попитам нещо – и се обърна към баща ми – ще може ли Мария утре да спи в нас?
Баща ми върна отново сериозната си физиономия замисли се и каза:
- А не искаш ли да дойдеш ти да спиш тука?Ние имаме работа с майка й и не се знае кога ще се приберем.
Само не разбрах каква беше разликата дали аз ще отида в тях или той ще дойде в нас.Нали и на двете места щяхме да сме сами. Но явно тате не знаеше какво друго да измисли. А Ники не се и опита да спори.
- Добре, става.
- Беше ни много приятно,че дойде да вечеряш тази вечер с нас – каза майка ми щастлива – ще се радвам ако не е за първи и последен път.
- Няма да бъде последен обещавам – каза с усмивка той.
- Утре ако не се видим да внимавате вие двамата тука. – каза баща ми сериозен.
- Няма да правиме нищо лошо.Някое филмче,пуканки и ще заспиваме- каза и Ники сериозен.
Баща ми не му повярва много,но се усмихна. Оставихме мама и тате вътре и отидох да го изпратя. Качих се на едната стълбичка и го прегърнах той също ме гушна и каза:
- Вашите са страхотни.
- Така мислиш защото не си всеки ден с тях.
- Баща ти дали ме хареса?
- Щом ти каза,че сте си приятели вече.
- Май малко гадно се получи че трябваше да си тръгвам?
- Какво ще правиш?
- Трябва да ходя до Пловдив да нося едни неща.
- Когато се прибереш ще ми пишеш ли,че си си в къщи?
- Не искам да те будя сигурно ще се върна много късно.
- Нищо ти ми пиши.
- Добре ще ти пиша. – и ме прегърна по-силно.
Целуна ме и се качи в асансьора. Когато се върнах в нас майка ми с най – широката си усмивка ми каза:
- Той е страхотен!
- Ей,по-спокойно де.
- Толкова сте сладки заедно. Как можа да го намериш такъв красавец?
- Късметлийка съм си.
- Пожелавам ти да сте дълго време заедно и да се разбирате.
- Благодаря ти,мамо,но мисля вече да си лягам – исках по някакъв начин да спре.
Но тогава и баща ми ме викна при него започна:
- Наистина ли го харесваш?
- Тате,задаваш глупави въпроси. Ако не го харесвах едва ли щях да го запозная с вас.
- Изглежда ми свястно момче.
- Такова е.– а само ако знаеше колко е свястно това момче.
- Няма да започвам като майка ти ваша работа си е дали се разбирате или не. Но ако имаш проблеми искам веднага да ми кажеш.
- Спокойно,тате,няма да имам проблеми добре сме си.
- Но ще ми кажеш ако стане нещо нали?
- Ще ти кажа обещавам.
- Добре радвам се,че го доведе.
Усмихнах се щастлива от думите и на двамата и тръгнах към стаята си. Легнах и зачаках да ми пише,но съм заспала. Около 03:00 през ноща телефонът ми се разпя. Беше съобщение от него.Писа,че се е прибрал,и че ще си ляга,а утре като се видим много щял да ме нацелува. Зарадвах се от думите му и заспах с усмивка.