По принцип доста говорим, ясно е, че ще си говорим. Може ли някой обаче да ме посъветва как точно да поставя въпроса, защото " Айде извини ми се най-после" някак си не звучи убедително, а и не е това, което искам. Проблемът е, че когато говорим, той ме обвинява, че не проявявам разбиране. В конкретния случай - не съм проявила разбиране, че на него му се е спяло и затова не казал къде и защо отива. И това е само един от случаите, има още много. Накрая излизам виновна, че не съм разбрала каквото той си е мислел. И аз си се извинявам за това. Обаче как да му кажа, че и той трябва да прояви разбиране за това как аз се чувствам и какво аз мисля. И накрая винаги, ама винаги излиза, че аз съм тая която трябва да се промени, да се реваншира, да разбере, която е постъпила грешно и криво, а той е перфектния.