Приятелката ми замина...

[djstyle]

Здравейте.

Ще ви помоля, да прочетете всичко, което съм написал, за да добиете пълна представа за проблема ми.

Приятелката ми замина за друга държава за 3 месеца. Заедно сме от почти година, но се познаваме от много преди това. Нещата при нас стоят така, че имаме връзка от разстояние, защото сме от два различни града. Но колкото и странно да се стори на някои хора, се обичаме страшно много и живота си не мога да си представя без нея. Верни сме един на друг и смело мога да кажа, че сме от тези двойки, които истински се обичат.

Проблемът ми е следният :
Въпреки, че сме от различни градове и се виждаме от време на време за по седмица и т.н., няма значение, потдържаме си връзката, сега тя като замина и още от първите дни аз изпаднах в някакви ненормални състояния, депресии и т.н. Ходих на психиатър и той ми постави диагнозата " Анестезия Долороза Психика ", което означава болезнена безчувственост към близки хора, което според него е често срещано. Неговата теза беше, че зареди това че е заминала, аз го талкувам като, че ме е изоставила, защото ми предстоеше операция и т.н. Просто, не съм искал да зминава, а тя въпреки всичко е заминала.

Пия вече лекарства за това, за да ми се повиши нивото на Серотонин ( хормонът на щастието ), защото съм 80% от деня депресиран и тъжен. И незная, дали е от това, че се обвинявам постоянно, че не си чувствам постоянно приятелката като хората и я чувствам често чужда. Или че просто ми липсва страшно много. Чуваме се през ден, през два, чатим си, но на мен не ми е достатачно. Чувствам как искам да я докосна, целуна, помириша, усетя до мен. А го няма това в момента и страдам. Не зная.

Моля, споделете вашите мнения по моя проблем. И моля ви, нека не превръщаме темата в глупава подигравка, защото наистина страдам в момента и съм страшно объркан.

Благодаря.

[djstyle]

" Ядро на депресивността е един симптом наречен „анестезия долороза психика” – психична болезнена анестезия, преживяване на мъчителна безчувственост спрямо близки хора. Болните преживяват болезнено тази отчужденост и хладност, страдат от това, че нямат чувства към близките. С влошаване на депресивното състояние афектът върви в посока към тази болезнена безчувственост. Все пак степента на засягане на емоциите е важен, но не основен симптом – депресията в най-голяма степен е чувство за безпомощност и липса на активност.
Важен елемент от депресията е и „чувството за вина”

Сметнах, че е нужно да го разясня...

[marin4itu]

Всичко си набиваш сам. Че това са 3 месеца. Ей сега ще минат. Има двойки, при който единия е на кораб за по 6, че и повече месеца. Не трябва да се затваряш, просто мисли положително, приеми го като изпитание за връзката ви. Ако се върне и всичко е наред, значи през много неща ще минете с лекота.

[uFko]

Знам, зор е в началото. И аз заминах за Германия да си надграждам немския за 2 месеца, мн ни е тежко и на 2мата, но просто го приемаш! И да си в депресия, и да се самосъжаляваш, и да се самообвиняваш, и да ревеш, и да се самоубиеш, квото и да правиш ще се видите след 3 месеца. Приеми го просто ! Така става номера. Тежко е в началото, но след 2,3 дни ще си добре. При мен трая 2,3 дни от както пристигнах. Беше ми мъчно за нея, за семейството, но просто се свиква, и го приемаш. Тва е

[djstyle]

Всичко си набиваш сам. Че това са 3 месеца. Ей сега ще минат. Има двойки, при който единия е на кораб за по 6, че и повече месеца. Не трябва да се затваряш, просто мисли положително, приеми го като изпитание за връзката ви. Ако се върне и всичко е наред, значи през много неща ще минете с лекота.

Всичко ок. Но последното ти изречение, изпитвам страх от него. Ако ме разбираш какво имам предвид. Има едно АКО....

[umri]

Не ти трябва психолог, а голяма доза тестостерон за състезателни коне. Жените се отблъскват от такива болно влюбени натегачи като теб. Най-вероятно тва ти е първото сериозно момиче, сигурно и първото, с което си правил секс, ако въобще си правил. Приеми го така, че след нея ще имаш и други и е много малко вероятно тя да е жената на живота ти. Няма смисъл от толкова нерви. Разбираш ли, че ако психическото ти състояние продължи да бъде такова, каквото е сега, толкова ще я отблъсваш, че накрая ще те зареже. Остави я да подиша. И не просто да се преструваш, че си уравновесен в чувствата ти, а наистина да си, вътрешно. От преструвки файда няма, а и се усещат. Не казвам да не я обичаш или пък да й изневеряваш, просто погледни безпристрастно на ситуацията и бъдещето й и ако искаш то, бъдещето, да е в твоя полза, просто си регулирай емоциите. Излизай с приятели, ходи на някакъв спорт, учи. Недей по цял ден виси на компа да чакаш да си пишете и на всеки ред да и обясняваш колко прекалено много я обичаш и с нетърпение очакваш да се върне. Най-малкото се губи тръпката, ако не е вече изгубена.

Знам, че няма да ме послушаш, защото болно влюбените се окатилват и не мислят трезво, а живеят в сляпата надежда нещата да са така, както на тях им се иска.

Накратко, ако искаш да я изгониш, продължавай да се държиш така, като пу'тка. Ако искаш да остане и на теб да ти е по-добре мозъка, ме слушай.

[eminemfenka]

Погледни го от добрата страна, имаш 3 месеца само за теб!

Лято е > плаж? Нова прическа? Нов стил?

Разнообрази! Хвани тен,опитай неща,които не си опитвал! Времето е само твое! Самоусъвършенствай се, а след тези 3 месеца, изненадай приятно приятелката си с новото аз

[Josefinne]

По-добре започни да мислиш за някакви по-хубави неща, вместо да преживяваш всеки един ден без нея. Примерно помисли, че и на нея сигурно страшно много й липсваш и че може да й направиш някаква невероятно яка изненада като се върне. Помисли каква, помисли какво ще ти трябва за това и как ще организираш цялата работа. Мисли за отсъствието й като удобен момент, в който да организираш тази изненада. Това ще ти помогне да мислиш и да се чувстваш по-позитивно .
Може в това време да й правиш и други изненади, свързани с нея, с които хем да чувстваш присъствието й в себе си, хем да й показваш, че мислиш за нея. Например, хващаш един фотоапарат и отиваш и снимаш всички места, на които сте били заедно. Или всички места, на които искаш да я заведеш. Или теглиш снимки от цял свят от Интернет. След това намираш някоя ваша яка снимка, изразяваш ви вас двамата и слагаш за фон тези яки снимки. Правиш ги в албум и й го пращаш с някакво яко послание, че нямаш търпение да се върне.
И всякакви такива креативни нещица. На мен много ми повдигат настроението

[peace95]

Знам, зор е в началото. И аз заминах за Германия да си надграждам немския за 2 месеца, мн ни е тежко и на 2мата, но просто го приемаш! И да си в депресия, и да се самосъжаляваш, и да се самообвиняваш, и да ревеш, и да се самоубиеш, квото и да правиш ще се видите след 3 месеца. Приеми го просто ! Така става номера. Тежко е в началото, но след 2,3 дни ще си добре. При мен трая 2,3 дни от както пристигнах. Беше ми мъчно за нея, за семейството, но просто се свиква, и го приемаш. Тва е

[alice13]

Ибягвай да мислиш че 3 месеца са много време. Когато се върне след 3 месеца просто чуството ще бъде много готино.

[autumn666]

И моят приятел заминава утре, няма да се виждаме 1-2 месеца, тегаво ми е, и на мен ще ми липсва адски много... Но аз съм спокойна, защото въпреки разликата винаги си има телефони, скайп, ала бала, не е като да нямаш никаква вест от нея! Погледни на това като положителна точка. Бъди оптимист, гледай по-положително на света 3 месеца минават много бързо, няма и да се усетиш как отново ще е тук и ще сте заедно За сега се постарай да не мислиш за това колко много ти липсва, излизай с приятелите си, семейството си, прекарвай повече време сред други хора, а при всеки възможен случай и се обаждай или и пиши, да видиш как е, какво прави... Ще свикнеш, просто не му мисли. Пробвай за това време, както Josefinne предложи, да и измислиш някаква изненада.
Във всяка връзка винаги ще има някакви пречки, нищо не може да е перфектно. Но знай, че тя е там, ти също и липсваш, и много скоро отново ще сте заедно.

[treisi90]

С моя приятел сме заедно от близо 2 години и никога не сме се разделяли за повече от 2 седмици. Но ето,че дойде и този мил момент. Отиде да работи на морето а все пак знаеш ( лято, жени, море) разбираш... в нашата връзка също цари разбирателство и наистина страшно много се обичаме. Да ти кажа честно аз също от време на време се чувствам като теб, е.. не до такава степен, тъй като нещата са малко по-различни.. почти всеки ден съм в тях, с техните и имам връзка с него всяка вечер, но въпреки всичко усещам липсата му. Периодът в който няма да го има е същият- 3 месеца, половината време вече мина и то почти неусетно. Спри да се самоизмъчваш и да си задаваш въпроси от сорта на "ами ако ми изневери, ако се върне променена.." ако любовта ви е наистина както казваш силна, всичко ще мине бързо и пак ще сте заедно!
Всичко е въпрос на подсъзнание и зависи от теб как ще го преодолееш, психолозите няма да ти помогнат особено, ако ти сам не преустановиш проблемът ти!
Успех!