Поли е напълно измислена.
Поли е широко скроена.
Поли има много умения.
В главата ми още кънти умозаключението на една бивша съученичка: „Мама се казва Поли, но не е папагал.”. И нашата Поли не е папагал, макар да има слабост към обеците с пера.
Понеделник 13:05 ч.
Настойчивите вибрации на телефона под възглавницата ме карат да се събудя. По навик се пресягам към нощното шкафче за книга. От малка си знам, че съм сбъркана - хората заспиват върху непонятни за техния мозък тухли, а аз ставам с такива. Взимам някакви разкази на знайни и незнайни, но уж известни и интелигентни хора. Съдържание няма и това ме убива. Отварям на произволна страница и се зачитам в кратката автобиография на една журналистка. ”Ученето не е силната ми страна. Поне не академично.” заключва тя. Все едно аз съм го казала, но преди има няма 9 години. Медицинският университет ме прие радушно в редиците си, а само две седмици по-късно осъзнах, че е трябвало да попътувам на стоп поне година, преди да се гмурна в подобно на училищното разписание. Така и не пътувах. Така и не се върнах в университета. Обичам топлото си легло, сигурността на малкия ми апартамент и най-вече късното ставане по моя си начин, което би било невъзможно, ако трябва да излизам в 6:00ч. за лекции.
Понякога си мисля, че изглеждам пълен неудачник в очите на възрастните хора от блока, в който живея. За тези 8 години какво ли не съм чула по свой адрес. А най-забавно ми е да ги скандализирам с остри намеци, че съм проститутка и стриптизьорка. Смях. Но за това време никой не се осъмни в професията ми. Всеки ден излизам с голяма чанта, натъпкана с хапчета за отслабване и бих казала, че имам доста прилична работа на търговски представител, но това явно е убягнало на вторачените в късата ми пола пенсионери. Такива са хората - и млади и стари виждат и чуват само това, което ще ги накара да се почувстват малко по-добри на фона на някой друг, като мен например.
Вече наистина трябва да ставам от леглото. Имам среща с някаква миска (всъщност май е мисис, трябва да си проверя тефтера), която ще ни става рекламно лице. Казвам ще ни става, защото манията по хапчета за отслабване осигури на баща ми и втората му жена перфектна възможност да продават на хората мечти под формата на капсулки. Все още се чудя как им се връзват дебеланковците. Хапчетата не са вредни, защото са на билкова основа, но това не значи, че като ги пиеш с шепи и се тъпчеш със сандвичи, ще има резултат. Като говорим за билки, аз предпочитам да си направя чай, но „пациентите”, посягащи към нашата уникална формула, навярно са забравили вкуса му.
Време е да се приведа във вид за работа. Не виня съседите си за мнението им. При срещите ми с някои хора се налага да изглеждам като успяла мацка, поне според техните критерии. В такива случаи тясната секси рокля, огромните слънчеви очила и чантата Louis Vuitton са неизбежна част от маскировката ми. И сега ситуацията е подобна, все пак става въпрос за мисис не знам си к`во (пак ще погледна бележника). Екстеншъните ми висят защипани на пердето, а обувките с висок ток, на които горе-долу мога да ходя, са целите омазани с нещо и не си се мисли с какво (дано да е кал). Трябваше да стана по-рано! Трябваше да не се отплесвам толкова много снощи във форума за пухкави майки, докато им разказвах как съм на 35 години, с две деца и съм отслабнала с вълшебните хапчета, а да си легна по-рано. Все пак рекламирам нашия си продукт, а не новия шампоан, който наистина ползвам. И да - трябваше да стана актриса. Такъв талант е жалко да се хаби с шарлатанство.
15:00ч.
Обичам несериозните и разглезени жени! За тях времето не е физична величина, а просто непосилна тежест. Имахме среща преди половин час, аз дойдох преди 15 минути, а тя ми се обади, че ще „позакъснее”. Имам време да си почина от бясното бързане, да си преговоря репликите наум и разбира се да си допия млечния шейк, преди да ме е заварила жената, в чийто мозък има вграден брояч на калории и подобна напитка е рядко удоволствие.
15:30ч.
Мразя несериозните и разглезени глупачки! Бавачката не можела да дойде и нямало кой да гледа детето. ”Вземи го с теб”