Аз честно казано не изключвам мъж на 29 да има влечение към 14 годишно момиче, особено ако е малко по-развита. Извратеняци има всякакви. : ) И мен тип на 26 ме е свалял, когато бях на 15, което е почти същото... Както и господин на 50, когато бях на 17 - личеше си че и двамата господа бяха привлечени от мен, щом се стигаше и до намеци и т.н.

Не изключвам тази възможност. Обаче не мисля, че е нормално да искаш да имаш отношения с такъв мъж. Всъщност, да искаш е едно, но да задвижиш нещата в твоя полза (напр. да имате връзка, да правите секс и дори да се целувате) не е нормално. По принцип в психологията се казва, че в началото на пубертета (13-14 годишна възраст) е абсолютно нормално момичетата да се объркват, да се чувстват полу-жени, да изпитват интерес и влечение към секса, както и към по-големите, мъжествени господа. Майка ми ми е разказвала как като е била дете е била влюбена в учителя си по английски. Това е нормално - нормално е една ученичка да се влюби в учителя си - в доста тийн списания и вестници е разискван този проблем. При теб е същото, само дето той ти е доведен баща. Но принципът е еднакъв - ти си в пубертета, тепърва се развиваш, имаш интерес и любопитство към един вече готов мъж, с обноски, сигурно ти е интересно на някакво подсъзнателно или направо съзнателно ниво какво е да спиш с него, как би те докосвал и т.н. Напълно нормални реакции според психологията. В масовия случай, обаче, нещата при такава любов не стигат далеч и много често самите тинейджъри сами се спират да "задвижат" нещата или да покажат интерес, защото вътрешно чувстват, че тази "любов" е по-добре да си остане само игра, копнеж. В случаи, в които връзката се осъществи, или пък самият по-голям господин предприеме нещо (флирт, закачка), тогава отношенията се считат за нездрави и има защо.

Използвах израза, че тинейджърките се чувстват "полу-жени", защото е верен - повечето са объркани - напр. имат цикъл, сексуално влечение, обаче не са отговорни, капризни са или чисто и просто не са изгонили детето от себе си. Де факто ти сега си ни риба, ни рак. В пубертета си и се развиваш. Ако се чувстваш затруднена от ситуацията с доведения ти баща, имай предвид, че за това предпоставки има и пубертетът. Това е сложен период в живота на човека - всъщност доказано е, че най-тежките ни моменти са моментите на промяна в нас - като напр. прехода от дете към жена (пубертет), критическата възраст, когато от жена ще се превърнеш в старица (ще ти спре менструацията и т.н.) и т.н.
Така че абсолютно разбирам объркването ти.
Но по-добре не предприемай нищо - ужасно е да искаш да разделиш майка ти от приятеля й. Остави нещата само до ниво копнеж - честно казано аз не съм убедена, че ако получиш нещо от него ти ще си удовлетворена и ще е точно това, което си искала. Много е вероятно да си въобразяваш някакви неща, че той е точно това, от което имаш нужда, а всъщност ти да не знаеш какво точно искаш и просто да си любопитна - което, пак повтарям, е супер нормано за твоята възраст и за това, че си в пубертет.

И последно - не вярвам да си преживяла кой знае какво. Драми и сътресения има в живота на всеки - и не го казвам наизуст - самата аз имам доста тъжни истории, които не се вписват в стереотипа на тийн драмата, но се НАУЧИХ, че няма такова нещо като "Преживяла съм супер много ". Не си. Никой не е преживял супер много - човек се учи, докато е жив. И най-вече белег за познание на живота, мъдрост и реален опит (experience в живота) е мълчанието по тези теми. Хората, които имат наистина богат опит и са преживели много няма да ги чуеш да говорят по този начин. Ще осъзнаеш това след време, то си е цял философски постулат - "Аз знам, че нищо не знам". Колкото повече неща преживяваш, толкова повече ще приемаш за смешно да твърдиш, че вече знаеш повече от другите хора. Защото всички имаме различни истории. Ти може да си преживяла едно, а друг човек нещо друго и винаги има какво да научиш от всеки.


Толкова от мен, ако си прочела цялата тая психо-философска беседа. Желая ти здраве и наистина гледай да си преодолееш влечението.
Ако толкова не можеш, наистина те съветвам да се консултираш с психолог, за да не извършиш някоя глупост.