Как да го преживея? Той живее в съседния блок и доста често се срещаме. Ужасно е. Имам чувството, че където съм аз там е и той. Преди никога не сме се засичали така, сякаш съдбата нарочно го прави. Трябва да го забравя, но като видя онези красиви светещи очи. Днес една приятелка ми каза, ако знаеш как те гледа. А аз и викам: И са какво помагаш ли ми ? Той реши, че иска да е със старата си приятелка, въпреки, че не съм 100% сигурна, че това е причината. Случва ми се и нарочна да мина оттам, където е той, но вече не искам, защото трябва да го забравя. Немога да мина покрай него и да не го погледна в очите. Липсва ми погледа му, устните му, вкуса му, аромата му, просто всичко. Искам да го виждам, но не трябва. Иначе няма да мога да го забравя. Още помня първата ни целувка. Това ми беше и първото гадже. Още помня как ми прошепва: И твоето, и моето сърце ще изкочат. Всеки път, когато се облегнеш на мене се стряскаш и се отдръпваш. Също и думите: Целувам, най- сладките устни, ти си най-прекрасното момиче. Още помня онези целувки, когато ток течеше през цялото ми тяло. Като не съм си в София и мисля по-малко за него.