В същата ситуация съм.Признавам,има ужасен живот,разбирам му тъгата до някъде.Обяснявам му,че е най-лесното да се гръмнеш и толкова,но това е слабост.

Има и друго.Хората решили да се самоубият и успяли,наистина не са толкова много.Колкото и да ти се иска,инстинктът за самосъхранение може би е най-силното оръжие на човек.

Не знам за вниманието.Била съм с него,а като късахме ми каза,че не иска да ми трови живота.Много съм била млада (аз съм на 18,той е на 24),да си хабя нервите за неговите проблеми.Прави глупости,не звъни на никой.Много пие,а по принцип не е добре със сърцето.Не мога да го разбера.Казах му,че ще ми липсва,което е истина,познавам го от много време и го ценя...Но не мога да му помогна с нищо,трябва сам да се справи....