Не заради мен, де, ама като разбрах ми стана мъчно ли, състрадателно...

Сега ми е смешно като се сетя.
Та, заради приятелката си искал да мре.

Тръгнал да ходи там, където ще се самоубива, цитирам "Исках да го направя чисто, кратко и бързо", потеглил, стигнал до едно кръстовище, светнало зелено, тръгнал да пресича и една кола го блъснала...

Сега си седи вкъщи, оплаква си живота, боли го цялото тяло и се заканва цитирам "Все ще издържа 3 дена, другия път направо на тепето дърпам спусъка и готово, лошото е само че ще ме намерят бързо ама карай.."

Впрочем аз нищо не му казах, то какво да кажеш на кон с капаци, вече всичките му приятели и роднини са му казали каквото са сметнали за добре. И тръгва да ми се кара като му кажа нещо и се ядосах и му викам щом ти е кеф, МРИ. И той ми вика - не се прави, че няма да се радваш.
Къде ги намирам все такива извратеняци.
И се замислям сега това проява на смелост ли е или слабост...
Последното, което му казах, бе че ще ми липсва, каквото и да реши.