- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Сърце,разум,както и непознато чувство.
Така.Вече 3 години едно момче се опитва да бъде с мен.Да го наречем И.И е на 16 а аз на 14.Излизаме заедно всеки ден.Не е от най-срамежливите-прегръща ме,намеква ми,че иска да бъдем заедно. Проблемът е там,че до сега не съм имала приятел.Не знам как ще го приемат нашите,дали ще го одобрят.С майка ми не си говорим много по тези теми.Когато съм с него ми харесва, приятно ми е.Не е като да съм безразлична.Сега ще кажете,че му давам надежда,но не мога да се спра някакси.Тук вече се намесва разумът.Но сякаш си забранявам да съм с него-изключвам всякаква възможност да бъдем заедно.Дори и да си го представя за момент,след малко си казвам:Я стига,не трябва. Сякаш сама си казвам,че съм малка,за да си имам сериозен приятел. Какво е това чувство-харесвам го,приятно ми е с него,но си казвам че не трябва.Питам се,но не получавам отговор.Такова нещо до сега не съм изпитвала.Бих се радвала,ако някой ми го изясни и ме посъветва какво да правя!![]()
Да не сме в магазин тоя номер там върви счупено,скъсано..връщаш да се смени.. : )
Все някога трябва да имаш първо гадже. Хващай го и тва е.
Ти ли смяташ, че си малка за сериозен приятел, или по някакъв начин това ти е втълпено?
Ако го харесваш достатъчно и ако наистина неговата компания ти е приятна, просто се отпусни и дай шанс на момчето.
Все някога ще имаш приятел и вашите ще разберат, не виждам особено голям смисъл да го проточваш, още повече след като имаш желание... но сама си набиваш някакви филми...
For you![]()
Skillet - Never Surrender
I miss you...
"Когато бях 5-годишен майка ми ми каза, че щастието е ключът към живота. Когато отидох на училище ме попитаха какъв искам да стана, като порасна, написах "щастлив". Те ми казаха, че не съм разбрал задачата, а аз им казах, че те не разбират живота"... Джон Ленън
Според мен й е втълпено !! Някакси се съобразява не само със себе си и своите чувства,но и с родителите си. Естествено,че трябва да се знае и тяхното мнение,но все пак това си е твоя живот. Ако го харесваш - опитай с него. Виж как ще потръгнат нещата. Ако вече се вижда ,че връзката ви е сериозна - запознай го с вашите..Първоначално написано от onestar
Времето избира кой да срещнеш в живота си, сърцето избира кой да обичаш,
но само ти избираш кой да остане ♥
Леле.. тъпо ще прозвучи,но момичетата на 14 вече секс правят.Моят първи път също беше тогава,за което съжелявам (не за годините,а за човека,но както и да е не сме в раздел "Секс" ) а ти си мислиш,че си малка за първото си гадже ? На мен първото сериозно гадже ми беше когато бях на 13 и нещата си изглеждаха супер нормални сега като се сетя (единственото което беше различно,че не правехме секс ;д).Беше по-голям от мен,висок,рус,а в каква къща живееше.. лелеА на теб ще ти кажа да не се интересуваш майка ти какво ще ти каже,все пак решението си е твое.. Дай му шанс на момчето.. 3 години го залъгваш,накрая да не земе да се откаже и да пишеш тука теми,че вече не те иска.. затова като се искате - взимайте се !
![]()
+++Първоначално написано от onestar
Брях,брях
Къв сериозен приятел бе, тя да не се мести да живее с него. Да се взимат да се погушкат и поцелуват малко, той да й помачка цицките и да се подърви малко и тва е...Първоначално написано от Zarity
Малка си за гадже!
Утре ще иска да правите секс и ти ли като масата кифли ще си отвориш краката? Или ще го "помолиш да изчака"? Като не му пуснеш ти, ще му пусне друга.
На 16години на момченца им се ибье две не виждат.
Разумът преди всичко. Особено като си неориентирана. Ясно, че и теб те блъскат хормоните и искаш да опиташ туй-онуй, а и виждаш, че приятелките ти вече са се целували или са правили секс, ама... цял живот после няма да се отървеш от мъже така или иначе. Не бързай толкова.
Да си на 14 е яко. Не се мотай с някой, дето след 3 месеца ще му омръзна и ще си хванете такъмите в различни посоки. Узрей малко.
Разорена съм, но щастлива
Бедна, но мила
Висока, но здраво стъпила на земята
Нормална, но обсебена
Загубена съм, но пълна с надежда.
++++Първоначално написано от sh3_1s_7h3_0n3
Хах.. авторке.. историята ти ми е много позната - почти като моята.Всъщност в момента имам сериозен приятел от вече година и нещо. Той ми е първото гадже и да не забравя да кажа - на 16 съм. Таа и при мен беше нещо подобно - момчето много се измъчи докато ме убеди да опитам, а аз се дърпах поради същите причини, които те възспират и теб - родители, приятели, пък и самия факт, че навлизам в съвсем непознати води. НО за всяко нещо си има първи път! Доверих му се и тръгнахме. Сега съм много щастлива с него - истински щастлива и истински влюбена! Много зависи и от момчето - моето много ми помага да превъзмогна всеки мой страх. А родителите ми - в началото малко се дърпаха, не го приемаха..но с времето свикнаха с този факт и вече го приемат като нещо съвсем нормално. Охх поолях се с обясненията, съжалявам!!
Съветът ми - просто опитай! Това момче те "задява" така да се каже вече 3 години. Изглежда си пада по теб доста.. Дай му шанс, пък каквото стане! От опит глава не боли са казали хората.. Спри да се тревожиш и смело напред.
![]()