Така.Вече 3 години едно момче се опитва да бъде с мен.Да го наречем И.И е на 16 а аз на 14.Излизаме заедно всеки ден.Не е от най-срамежливите-прегръща ме,намеква ми,че иска да бъдем заедно. Проблемът е там,че до сега не съм имала приятел.Не знам как ще го приемат нашите,дали ще го одобрят.С майка ми не си говорим много по тези теми.Когато съм с него ми харесва, приятно ми е.Не е като да съм безразлична.Сега ще кажете,че му давам надежда,но не мога да се спра някакси.Тук вече се намесва разумът.Но сякаш си забранявам да съм с него-изключвам всякаква възможност да бъдем заедно.Дори и да си го представя за момент,след малко си казвам:Я стига,не трябва. Сякаш сама си казвам,че съм малка,за да си имам сериозен приятел. Какво е това чувство-харесвам го,приятно ми е с него,но си казвам че не трябва.Питам се,но не получавам отговор.Такова нещо до сега не съм изпитвала.Бих се радвала,ако някой ми го изясни и ме посъветва какво да правя!