една дума.........ЛЮБОВ

[DeAngelle]

Здравейте на всички,готини и добри хора!!Написах нещо свое,което описва как се чувствам и положението ми и реших да го споделя с вас,колкото и лично да е.Надявам се отделите време,споделите какво мислите и дадете някакъв съвет как да постъпя.Благодаря ви много!!!!

‘Какво толкова може да ти даде тя,което аз не мога?’,попита плахо тя,докато очите й се пълнеха със сълзи.’Може да ми даде много неща..’,отвърна й той,знаейки ,че ще я нарани с думите си.’Казваш много неща,а не ми вярваш,когато ти казвам,че аз съм готова да ти дам всичко??’ ‘Вярвам ти…просто не го искам.’,отговори й.Никой от двамата не каза нищо повече.Тя заплака с глас,сълзите се стичаха по лицето й,цялата трепереше.Неразбиваното й сърце до този момент се късаше.Болката беше необяснима за нея…Той я хвана за ръка и я прегърна силно.В този миг тя го почувства отново…Онова вълшебно чувство,което изпитва,когато го види за пръв път,когато той я погледне,когато й се усмихне,когато я прегърне…чувството ,което не изпитва с никой друг-на истинското щастие и сигурност. Един кратък момент,а изпълнен с толкова много надежда.Надежда за това,че някой ден мечтата й може да стане реалност.’Чакай и се надявай!’,си мислеше тя,докато плачеше на рамото му,защото какво друго освен търпението и надеждата,че някога тя ще му даде всичко,което има,може и чувства й оставаше!?

[DeAngelle]

ще съм ви благодарна да споделите мнения....обръщам се към вас защото имам нужда от нечия подкрепа,която не мога да намеря в приятелите си,а и никой не може да ми помогне

[Luidgie]

Еми какво да ти кажем? Забрави го, щом е отишъл при другата? Надявай се той ще се върне? Какво би те успокоило и каква подкрепа искаш?

[SlowDownBaby]

Съжелявам че е по истински случай,но найстина е прекрасно написано.Едва ли има някой,който да ти помогне да забравиш.Не са ми разбирали сърцето,и не знам какво е,надявам се и да не разбера,но просто гледай напред,мисли за бъдещето си и мечтите си.
Говоря глупости нали Едва ли в такъв момент можеш да мислиш за каквото и да е друго,освен него.Ако те успокоява писането на такива историики,просто продължавай да пишеш.Изключително добра си,дано и да ти олеква.
И спокойно,изтъркано е,но нали знаеш,времето лекува всичко.

[jeezloxxy]

.Ако те успокоява писането на такива историики,просто продължавай да пишеш.Изключително добра си,дано и да ти олеква.

+1
От личен опит го казвам,ако тези неща те успокояват,пиши още.Добра си.

[fenkaaa]

Не знам какво да ти кажа.. съжелявам,че го казвам,все пак това е твоята история.. но поне е написано прекрасно

[w0sh]

Границите на понятието "творчество" очевидно са се размили с тези на "боклук".

[XTREMEFREERIDE]

Каква подкрепа можеш да получиш от форум, пълен с непознати, които тайничко си мислят "I know how you feel. I just don't care"? Подкрепа ще намериш другаде, а именно при приятелите и останалите ти по-близки хора. Разказвай ако това ти помага, но не очаквай да получиш помощ, защото дори да почувстваш облекчение, то ще е лъжливо и временно.

[VaMpiRKaTaaa]

Подобно нещо и на мен ми се е случвало.
Трябваше ми близо година , зада го превъзмогна,но живота продължава.Гледай напред и не се обръщай назад.Живота продължава.