Заглавието на темата е такова, защото искам сериозни отговори от хора на моята възраст.
Проблемът е следния: момче....
В началото дори не исках и да излизам на кафе с него, отказах му няколко пъти, но той упорито продължаваше да ме кани и да ми показва, че ме харесва затова реших, че няма да умра ако изл с него 1 път, обаче после последва втори и трети и тнт. Беше ми приятно с него, държеше се много добре с мен, съобразяваше се какво искам аз, нещо което в предишната си връзка не съм имала...ест и той си има лоши страни, една от които е че като си пийне започва да говори страшни глупости и става много палав и не мога да съм сиг. дали няма да хване някоя и да си тръгне с нея...В началото нищо не беше официално, но после той поиска нашите взаимоотношения да станат по-сериозни и да започнем да се представяме като двойка. Аз му казах, че не искам и няма смисъл тъй като и двамата си имахме планове за лятото, той да ходи на морето, аз на бригада и реално до моето заминаване имаше 2 месеца, но той каза да даваме сега така пък после да му мислим. Съгласих се, защото повечето момчета, с които се бях срещала след като се разделих с бившия не търсеха някаква сериозност, която пък мисля че всяко момиче предпочита...и така започнахме заедно, но не след дълго той започна да ме дразни по някакъв начин, даваше ми поводи постояно да се съмнявам в него, според мен, но според мои познати просто съм параноична заради предишната ми връзка, след която мн страдах...и все пак имаше 2 момичета едната някаква дето спал с нея но сега просто били приятели?! Тази втората въпросната ме дразни изключително, защото на няколко пъти той я беше викал на негови купони и тя идва някаква там въпреки че вижда че аз съм там и сме заедно дърпа го и му се натиска , след което аз говорих с него и той обеща да не се виждат повече, но това ест не стана....
И така с времето просто не можах да си задълбоча чувствата към него, а той ми повтаряше постояно че ме обича....на няколко пъти след скарвания заради тези двете за които споменах се опитвах да го оставя, но той започва да реве и да ми се моли и ми става супер гадно, защото като си спомня как и аз така съм се молила на бившия ми и какво ми е било просто не искам да го причинявам на друг и казвах окей и реших че ще чакам да замина на бригада и тогава просто растоянието ще ни раздели....обаче пак не стана така, пак ми се моли, пак ревове, обещава че ще ме чака и тнт и сега си пишем по скайп...той постояно повтаря че няма търпение да си дойда и тнт, а аз не искам да съм с него като се прибера. Вчера видях че си е писал разни коментари с онази за която споменах и му писах смс да избира или тя или аз, той ми написа само добре което нз какво значи....не знам какво да правя не искам да съм с него повече, понякога си мисля за него, но после всичко отминава с някаква такава глупост...страх ме е че като се върна ще продължа да съм с него от някакво съжаление...Искам съвет как наистина да го оставя, какво точно да му кажа така че да изглеждам супер категорична, но и да избегна сцени на ревове молене и тнт. Наистина чувствам, че сама не мога да се справя със ситуацията колкото и тъпо да звучи...