Според мен въобще не го слушай, авторке. Нека си реве и се обяснява. Има хора, с които късането е като Кубче на Рубик. С първия ми късахме в продължение на цели три часа. Не спря да плаче през цялото време, чак накрая вече се паникьосах малко. Сега ме е яд, че седях да му се обяснявам и да го успокоявам - било е пълна грешка. Мисля, че ако просто си бях тръгнала след това, щеше да се стегне по-бързо. Отиваш, казваш му го, обясняваш най-спокойно без да обръщаш внимание на молби и други подобни и си заминаваш.