Преди много време (не знам колко) един човек (не помня кой) си е извадил един извод.

Извода е:
"Мисля, следователно съществувам."

Дълго мислих за това. Ако приемем че всичко което виждаме, чуваме, помирисваме и докосваме е просто сигнал който стига до мозъка, тогава това означава че единственото доказателство за света около нас са собствените ни мисли. Без тези мисли, ние нямаме никакво доказателство че света около нас, а и самите ние, съществуваме.

Тоест - за вас светът не е такъв какъвто го виждате, а такъв какъвто си мислите че го виждате.
За един делтонист света би бил много по-различен, но все така реален, нали?

След още повече разсъждения обаче, стигнах до един въпрос.
"Мисля ли?"

Питам и вас.
Възможно ли е човек да докаже собствените си мисли?
Все пак едниствения начин да възприеме доказателството е чрез същите мисли, чието съществуване все още не е било доказано.
Повечето хора възприемат думите "аз мисля" като аксиома (google it!), без да се замислят че те в действителност няма как да знаят дали мислите им съществуват реално.

Замислете се над фразата "Мисля си че мисля."
Тя най-ясно обяснява сегашното ни положение, без да сме доказали мислите си.

....
Не ми казвайте "ако не мислиш, тогава откъде дойде нуждата да докажеш мислите си?"
Това вече съм го чувал. Наистина не мога да отговоря на този въпрос, но това не доказва по никакъв начин че мислите ни съществуват.