Неразбрана

**FuckIt** · 07-27-2011, 19:47

Явно, че дойде и моят ред да споделям

Нямам проблеми с наште, освен дребни скандали, но тях при всеки ги има.
Изпадам доста често в меланхолия, без видима причина.. Тъжна съм, но не мога да се оплача на никого, защото не мисля, че проблемите ми са "нормални". Нищо не ми липсва, но се чувствам сякаш съм от друг свят. Приятелите ми много ще се учудят, ако прочетат темата, защото всички ме мислят за мега оптимиста, за веселячката, бла бла. Няма на кого да кажа и затова изливам всичко в една тетрадка

След известно време я прочитам и не мога да се позная, сякаш яростта и злобата са ме погълнали. Казвала съм и съм искала да направя неща, от които на другите ще им се изправят косите. Понякога, когато пак съм в някоя от безбройните си депресии, пиша романи и разкази, и песни.. Започвам да плача, когато погледна писаниците си, страхувам се от самата себе си, защото виждам друг човек. Сякаш в мен живеят двама души.
Пиша несвързано, знам, но сега в главата ми се изливат безброй думи, които ми се ще всичките да ги напиша..
Аз съм си оптимист, каквато и ме познават всички естествено, но.. Идва голямото "НО", щом остана сама пак ме връхлитат мислите за самоубийство, и си мисля как ако родителите ми знаеха какво ми се върти в главата, сега да съм в някоя лудница

Втълпявам си, че съм поредният тийн, който си мисли, че има проблеми. Чувствам, че част от тях не са..

Другата каша при мене, е че .. Ами, колкото и ужасно да звучи..ами, да, аз не обичам роднините си, в това число и нашите.. Разбирам какво са направили за мен, но просто.. Не знам какво е любовта. Като малка, ако ме попитаха дали ги обичам, веднага щях да кажа "да", но сега.. Чувствам се като чудовище, аз НЕ разбирам какво е любовта, не съм я изпитвала..как мога да твърдя, че ги обичам ?

Сега се чувствам неразбрана, тъжна, странна.. Изрод.
Едва ли някога съм мислела, че ще напиша тая тема, сега ще се върна в кофата, ще продължа да спамя простотии, и ще се направя, че темата не съществува

Благодаря на всички, които я прочетохте

**iiordanova** · 07-27-2011, 20:16

Това е от пубертета. Да,клиширано се изказвам,ама е така. И аз имам разни моменти на депресии и лудост,не си единствен.

**FuckIt** · 07-27-2011, 20:32

ЕдинственА

**SmilezZz** · 07-27-2011, 21:07

Хормоните. Не се притеснявай. Минаваш през такъв период. А и ако трябва да съм честна,аз също съм такава. А относно любовта към родителите ? След време ще я почувстваш,със сигурност. Просто бъди силна и недей да мислиш разни глупости.

**LoveChocolate** · 07-27-2011, 21:27