До последно заедно

[peace95]

С приятеля ми сме заедно вече година и 4 месеца.Аз съм на 16 , той скоро ще прави 19.Тази разлика в годините никога не ни е пречела и за толкова време по никакъв начин не ми е омръзвал.Той ми е първия и единствен за сега сериозен приятел.За времето , от което сме заедно много хора се събираха и разделяха като казваха ''Омръзнахме си'' , но както казах не са ми омръзнали нито целувките му, погледа му , прегръдките му , дъха му , устните , очите, секса , начина , по който ме омагьосва с усмивката си.Не съм помисяла за друг , тази любов сигурно е по - силна от мен.Не ми омръзна да съм с цели дни само него.Той е човека , който промени живота ми и мен , единствения , който съм обичала и още обичам.Дори нашите го одобриха ;д.За това време никога не сме се карали сериозно , така силни са химията , страстта и разбирателството по между ни.Дори беше и най - добрия ми приятел.До тук всичко перфектно , но може би ни е рано за такава сериозна връзка или просто няма пълно щастие.Та тази година той беше абитуриент и нормално беше да следва мечтата си - да следва в Германия.Познаваме се вече от 2години и още от тогава той знаеше бъдещето си , дори , че при роднини ще е на квартира.Приеха го на първо класиране и имаше една седмица щастие , но после пак влязохме в реалността - щяхме се разделим.Говорели сме си за връзка от разстояние и знаехме , че няма да се получи.Той предложи да остане да следва в България , но знам че е прекалено важно за него , а и не бих провалила бъдещето му.Спомням си го този ден, преди 2месеца , когато се разделихме, за да ни е по - лесно.Е - не издържахме.От 2седмици пак сме си заедно - разбрахме се да се възползваме от всеки момент заедно и когато дойде 23 август , тогава вече да е истинския край.Крепи ни мисълта , че след 2години и аз ще следвам в Германия , но за 2години се променят толкова неща .. След това лято ще е края , колкото и да се залъгваме.
Та въпроса ми е - вие бихте ли постъпили като нас - да си се порадвате до последно или щяхте да оставите нещата преди 2месеца ? Да , знам , че така ще ни е по - трудно , но така или иначе няма да го има 2години , за които всичко ще се промени , та колко един месец прекаран заедно преди да замине ..

[blueberryyy]

По това, което разказваш, си личи, че се обичате много... Мисля, че на ваше място ние не бихме мислили за раздяла, по-скоро щяхме да се опитваме да запазим връзката си от разстояние. Все пак за тези две години той няма да е постоянно там, ще си идва... Да, връзка от разстояние е нещо много трудно и ужасно, поне за мен, обаче бих опитвала... Дано да намерите най-доброто решение и всичко да е наред

[SisiStrange]

Аз съм на мнение, че си струва всеки миг. И аз щях да направя така.

[fenkaaa]

С моя приятел е същото,заедно сме от толкова време,а имам чувството,че никога няма да си омръзнем и направо като ти четох историята ми се присви корема.. като се замисля ако аз бях на твое място,как щях да се почувствам.. Останете заедно,обичайте се,дори и далече един от друг.. нали знаеш " Истинската любов не изчезва нито с времето,нито с разстоянието"

[peace95]

По това, което разказваш, си личи, че се обичате много... Мисля, че на ваше място ние не бихме мислили за раздяла, по-скоро щяхме да се опитваме да запазим връзката си от разстояние. Все пак за тези две години той няма да е постоянно там, ще си идва... Да, връзка от разстояние е нещо много трудно и ужасно, поне за мен, обаче бих опитвала... Дано да намерите най-доброто решение и всичко да е наред

Ами миналата година той се премести в съседен град да си изкара 12ти клас по семейни причини и бяхме на 80км разстояние , виждахме се за по цели седмици понякога , а иначе си бяхме заедно през уикенд и ни беше адски трудно.Просто някакси не е за нас - обичаме да сме си заедно , но като се познаваме сигурно всеки пък като си дойде ще се събираме ;д Просто ми е ужасно трудно и като знам колко точно му остава докатo си тръгне и напрово ..

[feeloo]

До болка позната история,с разликата,че моят приятел ще учи тук в България. Моето мнение е да се насладите както казваш ти на всеки един миг до неговото заминаване,няма да изгубите нищо ...само дето болката може би ще бъде по- голяма .Пък за напред ,за след 2 месеца,1 година, 2 години нищо не се знае,може да срещнете друга лубов все пак сте млади или пък след 2 години да изживеете една изпепеляваща такава заедно

[peace95]

До болка позната история,с разликата,че моят приятел ще учи тук в България. Моето мнение е да се насладите както казваш ти на всеки един миг до неговото заминаване,няма да изгубите нищо ...само дето болката може би ще бъде по- голяма .Пък за напред ,за след 2 месеца,1 година, 2 години нищо не се знае,може да срещнете друга лубов все пак сте млади или пък след 2 години да изживеете една изпепеляваща такава заедно

Кофти ни е само че не знаeм от тук нататък к`во ще се случи ..

[xoxi]

Радвайте се на всяка секунда прекарана заедно.
Щом ви е толкова трудно да се разделите, опитайте се да задържите връзката си, дори и от разстояние. Нищо няма да загубите, ако опитате. Може само да спечелите.
Но ако окончателно сте решили да се разделяте, наистина не ви остава нищо друго освен да се наслаждавате на сегашните моменти.

[XTREMEFREERIDE]

Аз пък не бих се разделяла въобще. Разстоянието НЕ пречи. Личен опит.

[feeloo]

Да ... и при нас е така ...дори още по зле.ТОЙ замина на морето да работи и така преди месец бях пред дилемата има ли смисъл да продължаваме,да сме обвързани един вид само във FB ее мислих,мислих ,говорихме ли говорихме иии не мога да си помисля за живот без него на този етап дори само по телефона връзката остава има я дори миля,че го обичам още повече .....

[Bella5]

Изживейте си всяка секунда заедно до последно и с най-голямо удоволствие!

[scandalousLady]

Опитайте да се заедно въпреки разстоянието щом толкова се обичате.Трудно ще е,но както си решите ;/ Успех

[bogzfaggot]

Хората идват и си отиват.Само ще си загубиш времето с връзка от разстояние.Не казвам да се отказваш.Ако толкова искате,опитайте.Но това,че се обичате много,не значи,че трябва да се измъчвате с такъв тип връзка.

[Zaharinka]

Хората идват и си отиват.Само ще си загубиш времето с връзка от разстояние.Не казвам да се отказваш.Ако толкова искате,опитайте.Но това,че се обичате много,не значи,че трябва да се измъчвате с такъв тип връзка.

+1

[SmilezZz]

Личи си ,че се обичате истински. Обичайте се ,макар и от разстояние,а недейте да се разделяте. Такава любов трудно се среща.

[autumn666]

Връзките от разстояние могат да бъдат наистина труден етап от живота и го казвам от личен опит... въпреки това нищо не пречи да опитате да съхраните връзката ви... Личи си, че наистина се обичате, замисли се - няма ли да ти е трудно знаейки, че вече не си с човека, който обичаш, че се налага да си търсиш друг, че той също по едно време ще започне да заглежда други... Е не знам де, но аз бих се пукнала от ревност, въпреки че не си падам много ревнив човек. Наслаждавайте се на всеки миг от този месец и го прекарайте заедно ... А след това, според мен ако мислите, че връзката ви наистина може да има сериозно бъдеще - опитайте се да сте заедно, макар и от разстояние... трудно е, но аз така бих направила, поне бих опитала, а вече ако не се получи - окей...

[Biskfitka]

От личен опит-дори и да се разделите няма да спрете да се обичате,напротив

[mechopux]

Не се разделяйте щом се обичате не правете такава грешка

[zoi43to]

ами и аз имам връзка от разстояние , макар че разстоянието е само 40 км , но работя и не можем да се виждаме често . Виждаме се веднъж месечно , а през останалото време скайп. Трудно е и изисква много търпение . Аз бих те посъветвала да не се разделяте ... А през тези две години наблегни на ученето- първо ще ти минава по-бързо времето и второ -само така ще можеш да заминеш да учиш при него ... Успех

[balu4ka]

Времето е твърде късо и твърде дълго.Причините да си с него е ,че го обичаш ,той те обича.. каква е разликата обичта ти тук и обичта която ще изпитваш,когато той е на километри от теб.Ще се засилва,ще го искаш..напротив ще го искаш още повече.

Бъдете заедно.Трудностите ,учат.

[prout1]

Както казаха повечето. Не се разделяйте. Връзка, която е продължила 4 години, и то на тая възраст, когато хормоните и изкушенията са най много, показва, че може би вие наистина сте един за друг. 2 години не са толкова много, ще издържите, после ще сте по щастливи от всякога, ще сте разбрали, че нищо не може да ви раздели. Нормално е да те е страх и да не си вярваш, но аз съм сигурен че ще издържиш, както и той. Успехи и на двамата, влюбени гълъбчета.

[Moderatorius]

Само не разбирам защо трябва да се разделяте въобще някога? Толкова ли нямате волята да изтърпите няколко години? Боже, какво е станало въобще не мога да разбера. Преди, когато мъжете са ходили в армия за 1-2-3 години, са се чакали. Сега тук често се срещат теми какво да правим, ще се разделим за 2 месеца през лятото? Не е ли много дребнаво? Вие пробвайте, ако не се получат нещата, докато сте разделени, значи всъщност не е това вашата любов и така...

[Biskfitka]

Айде,айде,издържало се,да бе.Аз едва издържах 2 месеца (след това вече нямаше смисъл да се правим ,че имаме връзка) .И не защото не се обичаме или си нямаме доверие,но все го мислиш,какво прави,защо не ти пише,дали няма да се напие и изневери и т.н.,знаете, всичко се случва...
Затова ти казах,дори да се разделите ,това не означава,че няма да се обичате повече,а когато си идва можете да сте си заедно

[ImmortalForever]

Сега слушай ( няма да повтарям).
С приятеля ми сме от година и половина заедно. Миналата година той замина да учи в Англия. И бяхме се разбрали да сме заедно до 14 септември, тоест, докогато замине и след това да се разделим, да не се търсим и тн и тн. И така и стана. Цял месец той се измъчваше, аз също даже двойно повече , понеже не съм толкова психически стабилна като него и ми предстоеше местене в друг град( аз отидох да следвам в София) и не издържахме и отново се събрахме и така до ден днешен. Той не се върна в България нито за Коледа, нито за Пролетната си ваканция. Аз го чаках 9 месеца, в които абсолютно всеки ден , АБСОЛЮТНО всеки, сме се чували по скайп, а когато такава възможност е нямало по телефона, макар и за малко тъй като е скъпичко.
Мисълта ми е , че с желание всичко се постига, Вие сте от 4 години заедно?Защо да губите такава връзка, здрава, силна и прочие, само заради предубежденията ви , че връзка от разстояние не става.
За Истинската ( много е важно да се вникне в значението на това тъй просто прилагателно , понеже много малко хора го разбират) любов няма километри. Убедих се в това. Далеч не съм от хората , които скръстват ръце и чакат някого .. но го направих... и то само
защото
го
обичам.

[feeloo]

не искам да се заяждам или тем подобни,но само аз ли разбрах,че хората са заедно от година и четири месеца,а не от четири години.Всъщност това няма никакво значение де.