Бе недей така, има хора (като мен), които наистина ги вълнува какво ще кажат хората, особено роднините. Като едно дете, не ми е приятно да разочаровам родителите си по някакъв начин. Тва, да не се съобразяваш с тях е един вид неуважение. Не че моите родители са перфектни, не че правя всичко, което ми кажат, но все пак се съобразявам до някаква степен с тях.
Иначе за теб - защо не им кажеш? Друг вариант - крийте се.
Точно там е проблема - чувството (ви) за отговорност е леко (понякога и тежко) прекалено. Аз също съм едно дете и всички погледи са вперени в мен, но никога не съм си подбирал приятелките/партньорките според критериите на родителите ми. Различни хора от различни поколения сме, няма как да имаме еднакъв вкус. Тея филми "аз съм супер примерен и не искам да разочаровам нашите" звучат добре, но все някога трябва да се надживеят и да се заложи на вземането на самостоятелни решения (и поемането на съответната отговорност ест.).
Да им каже би било най-зрялата постъпка, въпросът е дали й стиска.
много си се радвам на връзката ни и нямаме абсолютно никакво намерение да се разделяме заради някакви остарели разбирания и т.н.
Само така авторке. Успех в любовната авантюра и продължавай да мислиш повече за собственото си щастие и благосъстояние, отколкото за мнението на другите.