Да ти е честит рождения ден!Разбирам,че ти е тъжно,че нещо ти липсва,че се чувстваш отхвърлена...И аз бих се чувствала така,ако моят баща не ми се е обаждал и не е искал да ме види толкова време.Но ти се тормозиш прекалено много време.Дванадесет години са прекалено много..Щом той не е изявил желание да види собствената си дъщеря-той губи.Помисли си що за боклук може да го направи?Това,че ти е кръвен роднина нищо не означава.Да,помогнал е за създаването ти,но това не стига.Къде е бил през всичкото това време,през което майка ти те е отглеждала и възпитавала?За такъв "баща" не си струва да се тормозиш.Разбирам,че ти е нужна мъжка,бащина обич,но просто нищо не можеш да направиш.Той е направил неправилния избор,недей да страдаш заради неговата грешка.Помисли си за всички други,които те обичат и които никога няма да постъпят така-това е твоето семейство и се радвай,че го имаш.
Хайде,нека и този рожден ден да не минава толкова унило..Отивай и се весели!