Здравейте.
Не знам как да започна, защото не съм и предполагала,че ще ми се 'наложи' да пускам тема тук.
Преди седем месеца приключих почти едногодишна връзка с един човек. Имахме много трудности, несъответствия в характерите, различен мироглед, а и сме от различни градове, което също оказа влияние. Обичах(м) го, въпреки недостатъците, въпреки всички неща, които отблъскват трезвомислещите хора от него.
Разделихме се главно заради разстоянието, просто не издържах да не го виждам постоянно. Тревожех се, той ревнуваше, постоянни караници... и реших,че е по-добре да се разделим като приятели, отколкото да се изпокараме.
През тези седем месеца ми беше адски трудно да подтискам чувствата си, да се правя,че всичко е наред и съм го забравила. Е, не бях. Поддържахме контакти доста рядко... докато преди няколко дни, той не ми се обади пътувайки във влака, за да ме види. Ей така от нищото... видяхме се съвсем на бързо, обяснява ми колко ме обича, как не можел без мен...Наложи се да ме изчака близо 2 часа, при което той... просто замина. Без да каже чао, без да ме потърси-нищо.
Не знам защо го направи, защо отново ме накара да повярвам,че има шанс да се съберем, но факт е,че от два дни (от както замина) не спирам да рева, трещя, не ми се излиза, чувствам се като абсолютен парцал. Не искам да го забравя, защото е невъзможно. Не искам да го мразя, и обвинявам за всичко.
Искам просто да успея да продължа, и да повярвам,че нещата могат да се оправят, но не знам как. Не знам какво мога да направя, за да спре да боли и веднъж за винаги да го преодолея.

Благодаря на всички, които са имали търпението да прочетат тази глупост. Благодаря предварително и на тези, които ще ме нахранят доволно. Просто имам нужда от съвет или.. знам ли аз какво. Да си излея всичко и да се надявам да олекне, поне малко.