При нас пък като се скараме, той говори супер тихо, едва ли не под носа си, аз се ядосвам, че не го чувам и че го карам да повтаря по няколко пъти, почвам да викам, той почва да ми се сърди, че викам... Пълни глупости.
Сега, пак да чукна на дърво, сме добре и си поприпомних как беше всичко преди караниците.