Преди 8 месеца сe влюбих в едно момче адски красиво и добро, абе перфектното момче. Ала нямах смелост да му призная. След по- малко от месец момчето си хвана гадже. Правилно няма да чака мен. Аз почти се побърках. Три седмици не излизах от вкъщи. След още два месеца наши общи приятели ми казаха че организират парти на една вила и поканиха и мен, но ми казаха, че и той ще е там. Аз отидох по - рано,но и той дойде та си говорехме общи приказки. Вечерта беше прекрасна,стигаше ми , че съм близо до него. Мина време и той скъса с момичето. Макар това да беше добре за мен, не ми беше приятно, защото знаех, че я обича и ще страда. Един ден говорехме с една приятелка, която всъщност му е някаква братовчедка. ТОЙ Е КАЗАЛ, ЧЕ ВЕЧЕ НЕ ИСКА СЕРИОЗНА ВРЪЗКА, ЗАЩОТО ВЕДНЪЖ ГО Е ОПИТАЛ И МНОГО ГО СА НАРАНИЛИ. Сега аз сам още по - влюбена в него опитвам се да го забравя, но не мога и ми е адски тъпо .
Може да ви се струва като заучена фраза моята история, но това е самата истина, аз съм го изживяла и знам колко много ме боли. Приемам всякаква критика, но дайте и някой съвет