Имам една доста близка приятелка,с която живеем в блока врата срещу врата от 16 години.. Преди време,когато започнах да излизам с една компания я виках и нея,но явно я е било срам и отказваше.Така един ден навих я да дойде с мен в кафето,където се събирахме.Дойде,запозна се с всички и едно момче взе че и хвърли око,а самото момче е шок и ужас .. Заяжда се със всеки,бие се на всяка крачка,гаври се с хората (в буквалния смисъл гаври) и тя му се хвана на акъла.. да не навлизам в подробности,с него и беше първата целувка,първият път,първото гадже (за 2 седмици).Всичко това беше преди година и половина,ако не и повече.От тогава тя остави всичките си приятели (мен и още 2 момичета с които излизахме),викнем я навън,викнем я на кафе.. тя НЕ ! Няма как да излезе,защото той ще и пише по-късно,тя ще отиде към тях,ще стои и ще го гледа как стои на компа,ще я нае*е и ще си тръгне.И така вече всяка вечер от година и горница насам.Никой не може да и налее акъл в главата,той ходеше с други момичета,тя отново ходеше у тях и си мисли че постига нещо,като я използват така.. НЕ ХОДЯТ,но въпреки всичко тя не излиза,чака само той да и пише да отиде към тях,защото ако излезе щял да и се цупи.. И на всичкото отгоре постоянно се меши в проблемите ми с приятеля ми,той бил такъв.. бил онакъв и се дразня.. а ако и кажа,той не ме използва както използват теб.. ще я нараня.. Какво да правя,какво още да и кажа..

П.П. Аз съм на 16,тя на 15.