Цитирай Първоначално написано от lili12 Виж мнението
Все пак са ти родители и ти мислят доброто.Да звучи доста нахално всичко написано, но всеки има проблеми с родителите си!Има деца, които цял ден се шлаят на улицата, защото у тях няма кой да ги погледне!Точно от такива деца стават крадци и убийци!
Аз съм на 14, моите родители никога не са имали много време, откакто сестра ми тръгна на ясла преди около 10 години не винаги има някой с нас. От този момент нататък, ни взимаха последни от цялата детска градина и не винаги ни взимаха те(колеги, които да ни закарат вкъщи или нещо от сорта...), около година по-късно спряха и да държат постоянно да има някой с нас, не че не искаха просто нямаше кой. До преди 4 години, винаги беше тяхно задължение да е сготвено и да сме си вкъщи. Преместихме се и около година бяха толкова заети, че се прибираха към 11 вечерта и излизаха преди 6 и 30 сутринта. Имах навика към 9-10 да се прибирам в къщи през пролетта, стига да има някой на вън с мен толкова късно. От мен зависеше да взема от училище сестра ми, ако ги няма и да я оставя вкъщи. След което имаха малко повече време и нещата се нормализираха, но пак не съвсем. От тогава, за кратки периоди и ни оставят сами в къщи, тях ги няма ама ние сме на училище и просто оставаме сами за ден-два.
АЗ ОПРЕДЕЛЕНО НИТО ПУША, НИТО ПИЯ, НИТО СЕ ДРОГИРАМ, НЕ СЪМ ОПИТВАЛА ЦИГАРИ И ДРОГА, АЛКОХОЛ САМО ЕДНА КАПКА ПО ИДЕЯ НА МАЙКА МИ. ТАКА ЧЕ НЕ САМО ОТ РОДИТЕЛСКОТО ПРИСЪСТВИЕ ЗАВИСИ КАКЪВ ЩЕ СТАНЕШ. ЕДИНСТВЕНОТО, КОЕТО ПРЕЦАКАХ БЕШЕ УЧИЛИЩЕТО ( ТАКА И ТАКА ГО БЯХ ПРЕЦАКАЛА АМА СЪВСЕМ ГО ЗАРЯЗАХ, ЕСТЕСТВЕНО НЯМАХ ПРОБЛЕМ С УСПЕХА, САМО НЕ ПИШЕХ ДОМАШНИТЕ СИ)